МАГОТ

Маймуни живеят и в Европа. Те обитават едно незначително късче от нейната територия в най-южната част от Пиренейския полуостров – Гибралтар. По стръмните скали на това късче земя пъргаво тичат няколко малки стада от безопашатата маймуна магот, наричан още берберски макак. Същите живеят само няколко десетки километра по на юг в Мароко, а също и из скалистите райони на Алжир и Тунис. Гибралтарските маготи най- вероятно са последните останки от много по-големи стада, които в миналото са обитавали обширни райони в южна Европа. Маготът е единствен представител на макаците извън Азия и единствената маймуна, която се среща в диво състояние на територията на Европа. Според проучвания в рамките на Гибралтар има около 300 индивида.

На размери маготът достига до 75 см на дължина и до 16 кг на тегло. Окраската на тялото е жълтеникавокафява до сива, по-светла в коремната област. Цветът на лицето е тъмнорозов. Интересна особеност на магота е отсъствието на опашка, което го приближава до човекоподобните маймуни, но въпреки това е типичен представител на същинските маймуни. Предните крайници на маготите са по-дълги от задните крайници. Характерно е, че женските по правило са по-дребни.

Маготът се храни с дребни животинки, които лови под камъните. Обича също и плодове. Денем тича по скалите, а вечер спи сгушен из входовете на пещери или някоя скална пукнатина.

След седеммесечна бременност женската ражда едно съвсем голо и неокосмено бебе. Тя го кърми около една година и дотогава то не се отделя от нея нито за миг. Пощенето на малкото е не само дезинфекция, но и акт на обич.

Някога широко разпространен в Северна Африка и Южна Европа, днес маготът е под заплаха вследствие изсичането на горите в тази част на света още от Римско време. На свобода са останали около 12 000 – 21 000 диви магота и видът е вписан в международния Червен списък като уязвим.