БЯЛА МЕЧКА

На въпроса, кой в най-големият сухоземен хищник, едни ще отговорят, че това е лъвът, други – тигърът, а трети – мечката. Верен е последният отговор и все пак не напълно. Това е не коя да е мечка, а бялата мечка.

Бялата мечка обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Обитава Северния пояс, но също и замръзналите брегове на Сибир, Норвегия, Гренландия, Канада и САЩ.

Тя е господарят сред северните полярни животни. Огромното й тяло, дълго до 3 метра и тежко над 900 кг. (рекорд – 1002 кг.), всява ужас сред останалите полярни обитатели. Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Може да тича със скорост около 40 км/ч., а средната скорост, с която се движи, е 3-6,5 км/ч. Умее да плува отлично и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега. Главата и шията й са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния й характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми). Бялата мечка с полярния си костюм е почти незабележима на фона на снеговете и ледовете, но не за да се прикрие от враговете си, такива тя няма освен човека, а, за да не я забележат жертвите. Дебелият й подкожен слой мазнина (от 5 до 10 сантиметра) я пази както от околния студ, така и от ледените води, в които лови риба. Мощната й мускулатура я прави отличен ловец на тюлени, които убива с един удар на лапата. Целия си живот този бял гигант прекарва в скитане по безкрайните снежни равнини, върху плуващите ледове или в плуване из леденостудените води. Единствената цел на тези безконечни странствания е търсенето на храна. Главно месоядна, нуждите й от храна са огромни, особено с приближаването на арктическата зима. Храни се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша. Обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешностите. На глад тя издържа до 45 дни.

Бялата мечка има много изострено обоняние – тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка.

Бялата мечка е изключително хитра, когато тръгне на лов. Щом забележи лежащ тюлен върху леда, тя става невероятно внимателна и предпазлива. Ляга по корем и пълзешком, метър по метър, се приближава до дремещия тюлен. Когато той повдигне глава да се огледа, мечката ляга неподвижно. Стигне ли незабелязана до жертвата си, с огромен скок се хвърля върху нея и няколко удара на страшните лапи са достатъчни да я убият.

Когато се спуска по наклонени местности, бялата мечка понякога се плъзга по корем с разтворени задни крайници. Когато тича по леда, ясно се вижда, че бялата мечка е с криви крайници, а пръстите на лапите и са обърнати леко навътре. По този начин животните с голяма телесна маса пазят равновесие, когато се движат.

Белите мечки понякога нападат и ескимосите. Вероятно те оприличават тези дребни хора с тюлените, а това не е случайно. Ескимосите се обличат в тюленови кожи, ядат тюленово месо, мажат се с тюленова мас. И все пак белите мечки отбягват присъствието на хората, защото въпреки международните закони все още понякога ги преследват с кораби, самолети или шейни до пълно изтощение и най-накрая безогледно ги избиват. На много места ловците поставят самострели със заложена стръв от мърша.

Бялата мечка е застрашен от изчезване вид и е записана в Червения списък.

Размножителният период при белите мечки настъпва през пролетта, като най-активният им месец е април. Тогава мъжките изминават огромни разстояния в преследване на женските. Младите женски могат да станат майки след 4-годишна възраст.

След бременност от 250 дни женската ражда в периода ноември-януари в снежната бърлога 1–3 мечета, които кърми 1 година. Малките се раждат голи, глухи и слепи и тежат между 450 и 900 грама. След като дадат живот на първите малки, обикновено белите мечки раждат веднъж на три години.