ВРЕДИТЕЛИ ПО СКЛАДИРАНИТЕ БИЛКИ И БОРБАТА СРЕЩУ ТЯХ

В складовите помещения изсушените билки са подложени на нападенията на т. нар. складови вредители, които са над 300 вида и които нанасят чувствителни вреди. По-често срещащи се складови вредители по лекарствените растения са следните:

От сем. Брашнени акари (Tyroglyphidae) често се среща обикновеният брашнен акар (Tyroglyphus farinae L.). Освен зърнени храни, тестени произведения и др. той напада извънредно много семената на маслодайните (слънчогледа, лена, синапа) и етеричномаслените растения, шишарките на хмела, разните подправки, моравото рогче и др. От сем. Хлебни бръмбари (Anobiidae) заслужава да се спомене хлебният бръмбар (Anobium paniceum L.). Той е светло- или тъмнокафяв и достига на дължина до 3,5 мм. За една година дава 3—4 поколения. Напада както зърнените храни, така и всички наши билки — лайката, лудото биле, гръмотръна и др. Към същото семейство спада и присторникът (Ptinus fur L.) Този бръмбар също достига на дължина до 3,5 мм. Напада всички билки, вкл. и отровните. Дава 2—3 поколения годишно. От сем. Хоботници (Curculionidae) широко разпространена у нас е житната гъгрица (Sitophilus granarius L.). Тя има тъмнокафяв до черен цвят и достига на дължина до 4 мм. Напада както зърнените храни, така и всички лекарствени растения и техните семена. От сем. Молци (Tineidae) почти навсякъде в България е разпространен житният молец (Tinea granella L.). Поврежда освен зърнените храни и диворастящите плодове, като къпини, малини, боровинки, шипки и др., а също така и изсушените гъби. Житният молец дава 3 поколения годишно. От сем. Огневки (Pyralidae) навсякъде в България е разпространен молецът по сушените плодове (Plodia interpunctella Hb.). Гъсеницата му нанася повреди на всички наши билки.

Лекарствените растения се нападат също така и от гризачи, които се хранят главно със семената и плодовете им. Тук спадат сивият плъх (Rattus norvegicus Вег.), домашната мишка (Mus musculus L.) и др.

Борбата с вредителите по билките бива предпазна и унищожителна. Предпазната борба се състои в това, че се правят редовни ентомологични прегледи в складовите помещения, които един път в годината се почистват основно, измазват се с варов разтвор, като подовете и стените им се дезинфекцират. При наличност на вредители това се прави веднага, а нападнатата стока се пренася в т. нар. карантинни помещения, където се обеззаразява чрез нагряване в сушилня до 60°С 1—2 часа или чрез третиране с инсектицидни препарати. Обеззаразяването може да се извърши също с ултракъси вълни или чрез обгазяване със серен диоксид, серовъглерод, тетрахлорметан, етиленов дихлорид, циановодород и др. в херметически затворени помещения. При обгазяването трябва да се вземат мерки за предпазване на хората.

За борба с мишките и плъховете се употребяват капани или отровни примамки, съдържащи цинков фосфид, алфанафтилтиокарбамид (АНТУ), кумаринови средства и др. По-голямата част от инсектицидите и дератизационните препарати са отровни и за човека, затова те трябва да се употребяват по дадени указания.