КАШАЛОТ

Един морски великан плува по безбрежната океанска шир заедно с стадото си. Този бозайник живее в множество и стадото му може да наброява 10-15 млади животни и женски, които са станали вече майки. Мъжкият достига до 20 метра дължина, а женската до 15 метра.

Най-големият представител на зъбатите китообразни, към които спадат и делфините, е кашалотът. Името на този гигант е от португалски произход и означава „голяма глава“. По-подходящо име от това надали може да се измисли. Огромната квадратна глава на кашалота заема около една трета от неговото дълго до 20 метра тяло. Теглото на мъжкия стига до 50-60 тона. В главата на по-големите кашалоти се съдържа над 5 тона от желеподобно, восъчно вещество спермацет. Какво е предназначението му в организма на кашалота не е точно установено — предполага се, че участва в ехолокационната му система и при гмуркане на по-големи дълбочини (втвърдяване и повторно втечняване след издигане).

Характерно за това животно е наличието на много малка гръбна перка. Кожата му е тъмна, тук там изпъстрена със светли петна. Очите му са едва забележими и са разположени в задната долна част на главата, съвсем близо до ъглите на огромната уста и не играят почти никаква роля за ориентация сред безкрайната океанска шир. В замяна на това, подобно на другите китообразни, кашалотите издават звуци, с които общуват помежду си и така определят местоположението си на разстояние от няколко километра.

Кашалотът има отгоре на главата си само един единствен дихателен отвор. С това той се отличава от всички китообразни. Носният му отвор е в лявата страна на главата, затова фонтанът е силно наклонен наляво и напред. Под повърхността на водата може да издържи без да поемем въздух до 2 часа. Когато трябва да вдишва, кашалотът излиза на повърхността за десетина минути и поема въздух. Вдишва изключително бавно и не поема повече от 6 пъти в минута, но подменя почти цялото поето количество въздух.

Кашалотът много обича да се гмурка в океанските дълбини. Това той преви по съвършено друг начин от останалите китообразни – обръща огромното си тяло вертикално надолу, при което цялата му опашка излиза над водата и мълниеносно се врязва в мрачните дълбини. С право той се счита за най-добрия гмуркач сред китообразните. Рекордната дълбочина, до която е регистрирано потапяне на кашалот, достига до 3000 метра!

Огромната глава на кашалота е със също такива огромни челюсти. Зъби има само върху долната челюст и то не какви да е зъби – 57 на брой, клиновидни, дълги по 25 см, около 9 см в диаметър и тежащи до килограм и половина! Горната челюст на кашалота е лишена от зъби. За такава чудовищна уста и такива страшни зъби не е подходяща каква да е храна. Естествено храната на кашалота са гигантски ракообразни, няколкометрови акули, тюлени и най-вече огромните дълбоководни главоноги – калмарите.

Понякога кашалотът хваща своята жертва с огромната си уста, задържа я със зъби и я гълта цяла. В стомаха на един кашалот е намерен калмар дълъг 10 метра, а в стомаха на друг – общо 400 по-малки калмари.

Смилането на храната става в стомаха. Когато преследва акула или бърза в дълбините към някой калмар, той развива скорост до 37 км/час.

Днес ловът му е регулиран законово, но той продължава да бъде източник на ценна суровина като мас, кожа, кости и спермацет, който е много ценен за козметичната индустрия, поради което опасността от намаляване на популацията му не е отшумяла.