ПТИЦЕЧОВКА

Птицечовката заслужава да бъде специално отбелязана. Това животно има патешка човка, кафявата му козина е доста мека, подобна на бобровата и белезникава под корема, опашката също наподобява бобровата, плавниците са като на видра. Дължината на тялото е около 60 см, като мъжките са малко по-големи от женските. От тези 60 см около 15 см се падат на лопатовидната опашка. Въпреки еднаквата дължина, мъжките са два пъти по-тежки от женските – около 2 кг, а женските 1 кг. Това необикновено животно живее в цяла източна Австралия, но най-често се среща на остров Тасмания. Там то живее от морското равнище до високите части на планините. Понякога подземните лабиринти на тяхното жилище преминават под самите улици на някои селища.

Птицечовката има по пет пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа. Във водата тя е в стихията си. Подобно на видрата и бобъра, показва невероятно изящни движения при плуване. Тя великолепно се гмурка, но понякога става жертва на рибарски мрежи. На сушата обаче е тромава и мъчноподвижна.

Няколко са белезите, които я отличават от другите днешни бозайници и в същото време са характерни за по-нисшите гръбначни животни, например влечугите. Такива белези са по-ниската температура на тялото и общия отвор, с който завършва храносмилателната и отделителната система. Най-забележително при птицечовката, обаче, е оригиналния начин на размножаване. Тя – бозайникът – снася яйца. В това се състои най- характерната примитивна черта на това животно. Преди да снесе яйце женската птицечовка застила леговището си с мокри листа и после го запушва отвътре с пръст. Там тя снася от едно до три, рядко и четири яйца. Снасянето на яйцата става по много оригинален начин. Бъдещата майка се свива на кълбо или ляга по гръб и снася всяко яйце така, че то попада върху коремчето й. Там, върху топлата кожа на майката, яйцата имат по-голяма възможност да оцелеят. Самите те са малки, с големината на врабчово яйце, кръгли с мека сивкава обвивка, но не варовита, както е при птиците, а еластична и ципеста.

Не повече от десетина дни птицечовката-майка топли върху тялото си снесените яйца. За малките не е трудно да разкъсат меката обвивка, която ги отделя от останалия свят и да попаднат в компанията на уединената под земята майка. Излезлите от яйцето малки са голи и слепи, но имат миниатюрни млечни зъби за разлика от своите родители. В същото време млечните жлези на майката започват да отделят мляко и то бавно потича по гладката кожа. За малките не остава нищо друго освен лакомо да облизват тази вкусна храна. Тяхното лакомство не остава без последствия – малките бързо растат, наедряват и когато към четвъртия месец напуснат за първи път подземното жилище, са дълги 35 сантиметра. Вече изцяло покрити с мека козина, те са изключително весели и пъргави животинки. Живеят около 10-15 години.

Птицечовката може да престои във водата до 5 минути без да вдишва атмосферен въздух. Ако температурата на водата е под 10 градуса, тя не влиза в нея. По сушата се движи предимно със задните си крачка, а във водата плава с предните лопатовидни лапички. По-голямата част от денонощието прекарва в леговището си, изкопано под корените на крайбрежните дървета. Тя изравя подземни галерии, които обикновено имат 1-2 отвора.

Храна за птицечовката има и на сушата, и във водата. Това са дъждовни червеи, гъсениц, ларви, рачета, жаби и дребни насекоми. Във водата търси храна из тинята, за което й помага нейното добро осезание на чувствителната си човка. Там тя нито вижда, нито чува, тъй като ципа закрива очите и ушите й. На сушата се ориентира със зрението и слуха си. Доста е плашлива и при най-малък шум скача във водата.

Задните крачка на възрастните мъжки птицечовки са въоръжени с остра шпора. Това е доста опасно оръжие. Убождайки с шпората някое друго животно, птицечовката вкарва в раната отрова, която е не по-малко опасна от отровата на много змии. На човека тя причинява мъчителни болки няколко месеца.