ЛЕОПАРД

Макар и значително по-малък от лъва, тигъра и ягуара, леопардът, наричан още пантера, не им отстъпва по своята изключителна свирепост. Теглото на мъжките достига 70-90 кг., а на женските стига до 40-60 кг. Дължина на тялото е около 1,60-2,00 м., а на опашката – 0,80-1,20 м. Това съвсем не пречи той да е по-бърз и по-нападателен от лъва. Леопардите имат дълги нокти за по-голяма стабилност. Дългите и силни крайници им помагат да достигат скорост около 50-60 км/ч. Могат да правят скокове до 6 м. на дължина и 3 м. на височина. Леопардът с неговата петниста окраска е почти незабележим всред пъстротата на полуизсъхналата трева и храсти. Цветът му го прави невидим за жертвата, така че той може да я приближи без тя да го усети.  Срещат се чисто черни екземпляри, които са наричани черни пантери.

Много специалисти считат, че леопардът е най-опасното хищно животно. Това е, защото той не само че не се страхува от другите животни и от човека, но винаги издебва подходящ момент да ги нападне. Когато влезе с ловкостта на първокласен крадец в някоя кошара с овце или кози, леопардът не се задоволява като лъва с една от тях, а разкъсва без нужда по 10-15. Много ловци са установили, че леопардът не бяга, даже ако бъде замерван с камъни, а ако бъде ударен, не се помръдва и чака удобния момент за атака.

Леопардите ловуват единствено нощно време и са свикнали да прекарват деня, спейки скрити в шубраците, в дупката на някое животно или на клоните на някое дърво. За леопарда дърветата са място, където почива, ловува и складира храната си. Може да качи на дърво животно, което е два пъти по-тежко от него. От височината на дървото леопардът прави засадите и нападенията над своите жертви, а също така държи храната си вън от досега на хиените. Любима негова плячка са маймуните и някои видове антилопи. Напада и зебри, биволи, сърни, диви прасета, а когато няма възможност да ловува тази плячка, той също може да се храни с плъхове и други дребни животни и дори плодове.

Както и останалите си събратя от семейство Котки, леопардът е самотник. Изключение прави през размножителния период. Бременността му трае около три месеца и женската може да има от едно до шест малки, обикновено две или три. Малките са също така петнисто шарени. Те се раждат като слепи и беззъби котенца с тегло около 400 грама. Едва на четвъртата седмица пролазват навън и вече тежат 2 килограма. След това се развиват много бързо, стават все по-подвижни и игриви и във всичките им игри взима участие майката – ту като дърво за катерене, ту като плячка за захапване. Продължителността на живота на леопарда е 10-15 години, а в плен достига до 20.

Разпространен е в цяла Африка на юг от Сахара, без пустинята Намиб и централен ЮАР. На север от Сахара има три „островни“ популации — Мароко, Северен Алжир и Източен Египет. Среща се в югозападна, южна, югоизточна и източна Азия, малки популации в Турция (западно от Анталия), Ирак, Афганистан, централен Китай. В много далечно минало е населявал цяла Европа, Азия без Монголия и Африка. Срещал се е даже и на Британските острови. Обитава всякакви хабитати – пустини, полупустини, гори, джунгли, планини. Живее и в непосредствена близост до човека. Интересен е факта, че леопарди никога не са живели на островите Суматра, Борнео и Сулавеси.

Кожата на леопарда се оценява скъпо и вождовете на много африкански племена се намятали с нея като символ на мъжество и неустрашимост. Днес с помощта на куршума, капаните и отровата, леопардите в Африка и Азия са почти унищожени. Красивата кожа на този хищник е главната причина неговата численост да намалява застрашително във всяка страна, където все още живее. Десетки хиляди животни са убити само за производството на модни дамски палта. Това е причината той да намери място в международния Червен списък. Леопардът е защитен вид в целият си ареал. Това не пречи да е обект на лов от бракониери заради скъпата си кожа и части от тялото, които се използват в китайската медицина. Той и пумата са единствените големи котки, чиято численост в природата е по-голяма от колкото в плен.