БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ПЪПКИ

Пъпките представляват зачатъчни, повече или по-малко видоизменени леторасти със силно съкратени междувъзлия. Те са покрити с кожести люспи (видоизменени листа), които ги предпазват от студ и от механични повреди. Пъпките биват растежни (по-дълги и заострени), цветни (по-къси и заоблени) и смесени. По разположение те биват връхни и странични. Връхните пъпки служат за удължавано на стъблото или клоните. Пъпките на растението се залагат през есента, но поради това, че съдържанието на лечебни вещества в тях през есента и през зимата не е голямо, те не се събират през този период. Разпукването на пъпките напролет е признак за пробуждане на растението. Именно във фазата на набъбване и раздвижване на външните обвивки, непосредствено преди да се разпукнат, пъпките са най-богати с хранителни, смолисти и балсамни вещества.

Тази фаза се характеризира с появата на светли ивички между покривните люспи. Тя продължава няколко дни. Тогава именно се събират пъпките. Когато в пъпките се появи зеленина, това е признак, че събирането им трябва да спре. Времето за разпукване на пъпките зависи от настъпването и продължителността на пролетта.

Пъпките на брезата, тополата, върбата, трепетликата и др. се събират по следния начин: откъсват се клончета заедно с пъпките, преглеждат се дали има някои разпукнати между тях, от които се почистват, навързват се на китки и се сушат. След сушенето пъпките се оронват и наново се почистват от примеси.

Пъпките на бора се събират, докато не са още доразвити, и се сушат, разстлани на тънък пласт, при температура 40°С. Опаковат се в книжни или конопени торби и се пазят в сухо, сенчесто и проветриво помещение.