ТАСМАНИЙСКИ ДЯВОЛ

Това странно животно е дълго около половин метър, с голяма глава, къси крака и черна козина с по няколко бели петна. На големина може да се сравни с малко куче териер, има солидно и яко тяло тежащо между 6 и 8 килограма. Най-силно впечатление, обаче, прави неговата кръвожадност и особено зловещото му ръмжене. Доста е шумно, особено когато защитава територията си от други екземпляри. Издава различни видове силни звуци от лай до скимтене, ръмжене и писък. Това е била и причината то да бъде наречено тасманийски дявол. Това не съвсем ласкаво име на този бозайник е дадено от първите австралийски колонисти по няколко причини – неприятен външен вид, хриплив, дрезгав вой, злонравие и агресивност. Торбестият дявол отмъквал не само кокошки и зайци, но и започнал да напада и овце. В резултат на това той бил напълно изтребен в Австралия. Той е рядък изчезващ вид, който може да се открие само на австралийския остров Тасмания. Живее в крайбрежните твърдо листни вечно зелени гори и евкалиптови гори на острова. Има нощен начин на живот. Тъмната му козина му позволява да се слива със средата в нощта. През деня спи в бърлога, направени в кухи дънери или естествени пещери покрити с листа и трева. Тасманийските дяволи живеят сами и по принцип са плахи животни.

Подобно на кенгуруто, коалата и посума тасманийският дявол е торбесто животно. За разлика от тях, обаче, той е типичен хищник. Торбестите дяволи излизат на лов предимно нощем и то с вирната нагоре опашка. Най-често се храни с мърша на умрели животни. По природа не е агресивен, освен когато защитава плячката си. Благодарение на големите си мощни челюсти успява да чупи кости на плячката и да поглъща цели трупове с месото, козината и костите, така че да не остане нищо от трупа. Освен с мърша се храни и с убити от него змии, птици, гризачи, гущери и други по-малки от него животни.

Малките се раждат крайно дребни и неразвити и майката ги доотглежда подобно на другите двуутробни в кожената торба на корема си.