ТАРАЛЕЖ – БОДЛИВИЯТ ПАЗИТЕЛ НА НАШИТЕ ГРАДИНИ 

Източноевропейският (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor) е сред най-познатите и същевременно най-загадъчните обитатели на българската природа. Макар често да го срещаме в градските паркове и дворове, той остава диво животно със специфичен ритъм на живот, превръщайки се в ценен „помощник“ на градинарите в борбата с вредителите. У нас този вид е разпространен навсякъде – от морското равнище до високите части на планините до около 2300 м н.в..

Кой е този „въоръжен“ съсед?

Най-характерният белег на таралежа е неговата броня от бодли, покриваща гърба и страните му. Под този бодлив щит се крие интелигентно животно с умерено дълга муцуна, малки очи и петпръсти крака.

• Размери: Тялото му е дълго между 22 и 30 см, а теглото му варира от 400 до 1200 грама в зависимост от сезона и хранителните запаси.
• Зъби: Притежава специализирана зъбна система с общо 36 зъба, като вторият горен резец е силно развит и напомня на кучешки зъб.
• Уникална защита: При опасност таралежът се свива на кълбо, превръщайки се в непристъпна крепост за повечето хищници.

Следи и тайни знаци (Теренна диагностика)

Таралежът води предимно нощен живот, но оставя ясни „подписи“, по които можем да разберем за присъствието му:

• Стъпки: Следите му са малки, с дължина и ширина около 2–3 см. Характерно е, че отпечатъците от предните лапи сочат навътре и често биват застъпвани от задните, които сочат навън.
• Диря: Поради късите си крака и специфичната походка, дирята на таралежа обикновено е подредена в зигзаг.
• Екскременти: Те са цилиндрични, с размери около 1 х 4 см (понякога до 5 см дължина). Понеже диетата му е богата на насекоми, те често са черни, лъскави и в тях ясно личат хитиновите обвивки на бръмбари и други безгръбначни.

Живот под прикритието на нощта

Таралежът е най-активен привечер и през нощта, когато излиза от скривалището си, за да патрулира своята територия.

• Зимен сън (Хибернация): С настъпването на студовете таралежът се оттегля в гнездо, направено от мъх и листа, където прекарва зимата в състояние на хибернация.
• Общуване: Въпреки че е самотно животно, при среща с други индивиди може да издава разнообразни звуци, а през размножителния период мъжките често влизат в ожесточени битки.

Менюто на „малкия хищник“

Макар да изглежда кротък, таралежът е активен всеядец с апетит на хищник:

• Основна храна: Диетата му се състои предимно от насекоми, паяци, червеи и голи охлюви.
• Разнообразие: Той не отказва яйца на птици, дребни гризачи, гущери и жаби. В менюто му влизат още плодове и гъби. За една нощ таралежът изяжда около 70 г храна.

Семейство и потомство

Размножителният период започва през пролетта.

• Раждането: През май-юни, след 5–7 седмици бременност, се раждат от 1 до 8 малки.
• Развитие: Новородените тежат едва около 12–25 г, те са слепи и имат меки, бели игли, които се втвърдяват бързо. Проглеждат след около 18 дни и стават самостоятелни на 2-месечна възраст.

Статус и приятелство с човека

В България таралежът е защитен вид (Приложение 3 на ЗБР). Най-големите заплахи за него са автомобилният трафик, използването на пестициди в градините и унищожаването на естествените му укрития. Създаването на „диви“ кътчета с купчини листа или дърва в двора е чудесен начин да поканите този полезен съсед в дома си.