СКУНКС

Сред горите, степите и пустините на Северна Америка понякога може да се види едно малко животинче с издължено и набито телосложение, къси, силни крака с дълги нокти приспособени за копаене и черна, много гъста и пухкава козина, прорязана от главата до опашката с широки бели ивици. Дължината му варира до 43-90 см. Най-отличителното в него е опашката. Дълга и много рунтава тя винаги стои високо вдигната като истински предупредителен знак. Това не е случайно. Види ли така вдигнатата рошава опашка, всяко животно, което вече се е запознало с нейния собственик, не желае за нищо на света да има нова среща с него. Само новаците и неопитните се спускат и се опитват да го нападнат. Скунксът спокойно посреща нападението, защото винаги е готов за него. Той се обръща бавно с гръб към неканения агресор, още повече повдига опашката си и атакува. Атаката е неотразима. От специални анални жлези се изхвърля внезапна струя жълта маслоподобна течност на разстояние до 6 метра и то право в лицето на агресора. Тази течност е невероятно отвратителна на миризма. Дори 200 милиардна част от един грам течност може да бъде почувствана. Попаднала в лицето на нападателя, тя има и силно ослепяващо действие. Тази отбранителна стратегия е много ефективна срещу хищници с добро обоняние като кучета, вълци, мечки, белки и дори срещу човека.

Скунксовете са самостоятелни, териториални животни, активни привечер и рано сутрин, като останалата част от денонощието прекарват скрити в своите бърлоги. Своята бърлога скункса изкопава сам или ползва дупките на други животни, но може да се скрие и в скална пукнатина, хралупа на дърво или дори в запустяла сграда. Макар и единаци по природа, през зимата скунксовете понякога се събират по няколко в обща бърлога, за да се топлят един-друг с телата си. През зимата обаче не изпадат в летаргичен сън, но все пак са ниско активни и рядко излизат навън.

Скунксовете са всеядни, общо взето ядат всичко което могат да открият или уловят на земята според сезона и не подминават мърша, дори се приучават да ровят в човешките отпадъци. Освен това се славят като големи лакомници. Месната си диета разнообразяват с плодове, корени, треви, ядки, гъби. Много обичат мед, нападат безогледно кошерите разчитайки на дебелата си козина предпазваща ги от ужилвания.

Скунксовете търсят храна разчитайки най-вече на силното си обоняние и добър слух, но зрението им е много лошо. Не виждат добре на повече от 3 метра разстояние.

Скунксовете са полигамни животни, един мъжки се съвокуплява с няколко женски. Размножителният им период обикновено е рано напролет. След около 66-дневна бременност женската ражда в предварително приготвена от нея за целта бърлога от 4 до 7 малки. Малките се раждат слепи, глухи, но напълно покрити с мека бебешка козина. Проглеждат след около 3 седмици. След близо два месеца те са напълно развити и отбити, но остават с майка си почти до навършване на година, когато достигат и полова зрялост. Майката скункс ревностно защитава своите малки. Мъжките не вземат участие в отглеждането на малките и дори представляват заплаха за тях.

Скунксовете имат кратка продължителност на живота. Освен това често стават жертва на трафика, хората стрелят по тях или ги тровят. По-малко от 10% доживяват 3 годишна възраст. Питомните скунксове обаче живеят около 10 години.