ПОСУМИ

В австралийските гори живее една интересна група от тридесетина вида торбести животни, наречени посуми (кускуси). Името посум е дадено, за да отличава австралийските торбести от американските им събратя опосумите. Всички те са близки роднини на коалата, въпреки че по външен вид не приличат на нея.

Посумите са четирикраки двурезцови торбести с дълги опашки. Най-дребният е тасманийският посум пигмей с дължина на тялото 70 мм и тегло едва 10 гр. Опашката при всички видове е дълга и в повечето случаи служи за залавяне. Ушите са със среден размер, очите са големи. Козината е мека и сиво-кафява. Крайниците са снабдени с по пет пръста със завити остри нокти. Изключение прави палецът на задните крайници, който е противопоставен на останалите пръсти и е лишен от нокът. При някои видове два пръста на задните крайници се противопоставят на останалите три. Вторият и третият пръст на задните крайници са съединени с кожна ципа. Раждат 1 – 2 пъти в годината от 2 до 4 малки и живеят 6 – 10 години.

В крайморските евкалиптови гори на Източна Австралия се срещат няколко вида посуми, които могат да прелитат от дърво на дърво. По-едрите от тях на пръв поглед приличат на едри тъмни катерици с блестящи очи и два пъти по-дълга от тялото им опашка. Цялото им тяло е покрито с гъста и пухкава козина, а отстрани има широка кожена ципа. Когато реши да отскочи до някое съседно дърво, летящият посум скача бързо от клона и разперва широко встрани крачката си. В този момент кожената ципа се разпъва и превръща в миниатюрен парашут. Това дава възможност на посума да планира леко и грациозно във въздуха, докато достигне исканата цел. Максималното разстояние, което този акробат може да прелети наведнъж е до стотина метра. За кратко време той може да извърши въздушно пътешествие на стотици метри от мястото, където е бил преди това.

Големите летящи посуми са вегетарианци. Любимата им храна са младите фиданки и особено цветовете на евкалиптовите дървета. По-дребните видове обичат да разнообразяват менюто си освен с нектар от цветовете или плодовете на различните растения, но и с различни дребни насекоми, главно мравки и термити. И едните, и другите, обаче, имат една обща черта – строят по високите дървета кръгли гнезда от листа, лико или кора на евкалиптите. Там през деня те спят, а вечер излизат на лов и разходка.

Гигантският посум е най-сръчния летец между катерещите се торбести. Когато разпери кожестата си ципа при летене, той прилича на дракон с космата опашка. Кълбоопашатия посум е забележителен с това, че завива края на опашката си около клонките на дърветата. Кускусът е най-големия посум и тежи понякога повече от 7 килограма. През деня спи и е лесна плячка за местните хищници, които лесно го откриват по неприятната миризма. Посумът, наречен кучевиден кузу, има силно окосмена опашка. Живее в горите на Австралия и Тасмания. В началото на миналото столетие е пренесен и в Нова Зеландия.

Два представителя на многообразните австралийски посуми са записани в международния Червен списък – посумът-катерица и люспестоопашатия посум.