ГЕПАРД 

В семейството на хищните котки има едно животно, което значително се различава от останалите си роднини. То има малка котешка глава, къс врат и тяло на дългокрако куче. Самото му тяло е издължено, покрито със сивожълта или сиворъждива къса козина, изпъстрена с множество тъмни закръглени петна. Това е гепардът – абсолютният рекордьор по бързина в животинския свят. Почти 120 км в час е установената най-голяма скорост, с която бяга това красиво животно. За да си представим по-нагледно тази скорост, ще посочим, че такава е скоростта на ураган, който изтръгва дърветата от корените им или на автомобил, движещ се по автомагистрала.

За достигането на тази скорост гепардите са развили уникални белези. Те са налагани дълго време за сметка на други. Пример за това е големината на зъбите. Те са малки в резултат на факта, че са с по-малки корени. За бързината на гепарда е необходимо и по-голямо количество кислород. Затова носната кухина е с увеличен размер за сметка на зъбните алвеоли. Така малката зъбна алвеола може да осигури и залавянето на малък зъб. Ноктите не се прибират в лапите като по този начин играят роля на шпайкове при спринтиране. Стъпалата са покрити с груба люспеста кожа, позволяваща здраво сцепление със земята при бягане. От всички големи котки най-дълги крака има гепардът. Макар на височина да е колкото леопардите — над 90 см., краката му са с 30 см. по-дълги. Дължината на тялото на гепарда достига до 180 – 220 см, при което на опашката се падат около 75 см. Теглото му е от 40 до 65 кг. Гръбначният стълб е гъвкав и позволява на задните крака при бягане да преминават странично покрай предните. За разлика от останалите представители на котките гепардът не може да се катери. Въпреки това обаче се възползва от ниските клони, от където има по-добра видимост за набелязване на потенциална жертва. Ноздрите са широко отворени, гръдният кош е дълбок, а сърцето, белият и черният дроб са уголемени. Тъмната слъзна линия под очите не разсейва постъпващата светлина и спомага за доброто фокусиране на жертвата. Черепната кутия на главата е по-голяма за сметка на лицевия ѝ дял. Гепардът има плоско лице, позволяващо чудесно бинокулярно зрение. Тялото е тясно, дълго и мускулесто. Достигането на висока скорост и поддържането ѝ за кратко разстояние освен предимство има и някои недостатъци. Телесната температура бързо се покачва над 40°C, а в резултат на разграждането на въглехидратите в мускулите се образува млечна киселина. Заради умората и опасността от прегряване гепардът обикновено не поддържа максимална скорост повече от 400 метра. Това са причините той да не започва да яде веднага, а да си почине за известно време, след като убие жертвата. Възстановяването след спринта е критичен период, в който гепардът е уязвим от други големи хищници и лесно губи улова си.

В наши дни по-голямата част от популацията обитава Африка, но в миналото гепардът е бил широко разпространен и в югозападната част на Азия. В момента има няколко “островни” азиатски популации единствено в Иран. По непотвърдени данни все още се среща и на Арабския полуостров. Най голямата гъстота на популацията се намира в страните от Субсахарна Африка – Намибия, Ботсвана, Кения и Танзания. Гепардът обитава открити тревисти пространства като савани и слабо хълмисти полупустини, често се среща в предпланини с глинеста почва. Тези места са благоприятни за начина му на набавяне на храна и възможността за бързо развиване на голяма скорост при преследване на жертвата. За разлика от леопардите, гепардите не обитават планински и гористи райони. Макар че се среща около кратера на Нгоронгоро при сравнително висока надморска височина, това е по-скоро изключение отколкото правило. Най-широко разпространен е в Намибия, където живеят около 2 – 3 хиляди екземпляра. Въпреки това и тук бъдещето им е несигурно поради факта, че около 10% от загубите на добитък на някои от фермерите се дължи на ловуващия гепард.

Нападаните от гепарда животни най-често са малки до средноголеми копитни бозайници – Газела на Грант и газела на Томсън, антилопите импала, ориби, брадавичеста свиня. Друга част от тяхното меню представляват някои приземно живеещи птици, като дропли, токачки и дребни бозайници като зайци. Преследвайки жертвата си, гепардът не само безшумно се приближава до нея, но проявява едно качество, което липсва при неговите сродници – той бяга след плячката си, докато я настигне. Няма друго животно, което да издържа на подобен луд бяг. Обикновено преди лов гепардът може да бъде забелязан върху термитник или естествено възвишение. От това място той наблюдава стадата тревопасни животни и набелязва потенциалната жертва. За разлика от много други хищници той никога не яде мърша. Храната му винаги е набавена в резултат на улов. Под прикритието на високата трева той се приближава максимално близо. Едва когато разстоянието се скъси до не повече от 30-40 м., гепардът атакува. Гръбначният му стълб е изключително гъвкав и това спомага за максимално бързо придвижване, а опашката му служи като балансьор. Краката на гепарда са също изключително гъвкави и позволяват да прави резки завои. За това спомагат и ноктите на задните крака, които забивайки се в земята, изпълняват ролята на шпайкове, а възглавничките на ходилата му изпълняват ролята на грайфери за по-здраво сцепление. Достигайки жертвата, с предните си крайници той я препъва. При падането ѝ на земята, гепардът захапва гърлото ѝ и го стиска до задушаване. Поради това, че гепардът има слаба захапка и малки зъби не може да пречупи врата на своята жертва и е принуден да я убива с притискане на гърлото като я души или по-рядко, чрез прекъсване на големите кръвоносни съдове.

Преследвайки жертвата, гепардът развива изключително висока скорост, но може да я поддържа само няколко секунди заради опасността от прегряване и смърт. Силите му се концентрират изцяло върху набавянето на плячката за сметка на защитата ѝ. Затова гепардът трябва да се храни бързо, преди на трапезата му да се включат и други хищни птици и бозайници. Когато се хранят, гепардите не проявяват агресия един към друг, а мирно си поделят плячката.

Изчислено е, че когато се спусне след някое животно, само за 2 секунди гепардът достига скорост от 72 км/ч.

След лъвовете, гепардите са най-социалните диви представители на семейство Котки. Женските живеят самостоятелно или заедно с малките си. Мъжките също се срещат поединично, но в доста случаи образуват трайни групи, най-често от три индивида. Някои от групите са съставени от кръвни братя, но има и такива, в които се събират заедно индивиди без родствена връзка помежду си. За разлика от лъвовете, при които мъжките и женските се привързват един към друг и живеят в прайдове, при гепардите това правило не е в сила. В райони, където възможните жертви извършват сезонни миграции, женските гепарди мигрират заедно с тях. Мъжките обаче са строго привързани към дадена територия и се стремят да привлекат вниманието на преминаващите през нея женски.

Половата зрялост при женските настъпва на 2-3, а при мъжките на 3 годишна възраст. Чифтосват се през цялата година, но са най-активни по време на дъждовния сезон (от ноември до май). Бременността продължава 90-98 дена. Женският гепард ражда от 1 до 3 малки в дупка в земята, скрита от гъста трева. Гепардите раждат целогодишно през 15-19 месеца, но пикът на раждаемостта е през дъждовния сезон. Новородените тежат 250-300 грама. В първите няколко седмици майката всекидневно сменя местоположението си, за да не привлича вниманието на други хищници като лъвовете и хиените, които убиват малките ѝ. Те са беззащитни и срещу един друг опасен хищник – пантерата.

Смъртността при малките е около 90%. До третия месец те са покрити с дълга сива козина, а козината по дължината на гърба е по дълга и се нарича грива. Тя спомага за лесното им укриване в тревата. След третия месец тази козина опада и се заменя от нова, върху която ясно започва да се очертава и характерната окраска на вида. Макар че гривата изчезва до тримесечна възраст, космената покривка на врата и гърба на гепардите до двегодишна възраст продължава да бъде по-дълга. Малките се отбиват на 4 месечна възраст, а на 7 месеца започват да ловуват. Остават с майка си около година и половина.

Първите 18 месеца са особено важни за малките. През този период те получават ценни уроци от майката как да оцеляват и ловуват и как да избягват други хищници, като например леопарди, лъвове, хиени и бабуини. На 18 месеца майката напуска малките. Те обаче продължават да живеят в група заедно още шест месеца. На около 2 години женските напускат своите братя. Младите мъжки остават заедно за цял живот като ловуват и пазят своята територия съвместно.

Интересен факт е, че гепардите не издават характерния рев, специфичен за големите котки. Въпреки това те издават различни звуци като ответна поведенческа реакция на конкретната ситуация, в която се намират.

Гепардът ловува предимно денем или привечер, а нощем почива. Неговото изключително остро зрение е от голяма полза при лова. Когато забележи или подуши своята жертва, гепардът, преди да пристъпи към пряко нападение, се приближава бавно към нея, цял присвит и приклекнал до земята. Едва след като достигне на необходимото разстояние, той се повдига подобно на бегач-спринтьор, мълниеносно се хвърля напред и с няколко скока достига животното. Това негово изключително качество е било забелязано от ловците много отдавна и те са започнали да го опитомяват за ловни цели.

Ето описание на очевидец, как протича ловът на гепарда:

Гепардът се приближаваше тихо към стадото и след като си избра жертвата, светкавично се хвърли върху нея. Антилопата бягаше като стрела и прескачаше по 4-5 метра, следвана от гепарда, който напрягаше всички сили и размахваше дългата си опашка. Гепардът печелеше в скорост и антилопата напрягаше всички мускули в това последно надбягване. В един момент тя тъй внезапно се извърна назад, че гепардът, който беше само на двадесетина метра зад нея, отлетя напред и загуби доста разстояние. Гонитбата продължи още по-бързо. Гепардът беше решил да я хване скоро, когато антилопата направи още един завой. Сега обаче, научен от първия опит, преследвачът не се измами. Той изви също така бързо, както и антилопата. Събирайки всичките си сили, гепардът се спусна като стрела, взе необходимото разстояние за няколко мига, антилопата падна на гръб и неговите зъби се впиха в гърлото й.

В Червения списък на Международния съюз за защита на природата гепардът е поставен сред уязвимите видове. Основните заплахи за просъществуването на вида са свързани с човешката дейност — загуба и фрагментиране на местообитанията, както и избиване от скотовъдци като „враг“ на домашните животни. Днес се приема, че гепардът е напълно изчезнал в 76% от историческите си местообитания. Това е станало в рамките само на последните два века като през 1900 г. броят на гепардите в световен мащаб е наброявал 100 000 екземпляра. Най-драстично намалява броя им в Азия. Тук той изчезва в резултат на въздействието на няколко фактора, повечето от които са резултат от човешката дейност. В тези местообитания намаляват дивите тревопасни животни, които са плячка за гепарда, урбанизират се естествените му местообитания и не на последно място гепардите са ловувани от местната аристокрация. Голяма част от азиатските гепарди са улавяни живи и опитомявани за домашни любимци. По-устойчива е африканската популация, но въпреки това и тук се наблюдава драстична загуба на местообитанията му. Най-голямо ограничаване на ареала се наблюдава на север от Сахара. Пример за това е рязкото намаляване на гепардите в Алжир.