СИН КИТ

Сред океанската шир живеят около тридесетина вида китове. Гигант сред тях е синият кит. Това е най-огромното и най-удивителното природно чудо не само в животинския морски свят, но и на цялата планета.

Дължината на най-едрия измерен досега екземпляр е малко повече от 33 метра. Подобен кит тежи не по-малко от 150 тона. За по-добра представа за неговите размери може да се посочи, че само езикът на подобен гигант тежи колкото средно голям слон – 3-5 тона. Неслучайно всеки кит, колкото и малък да е той, ако попадне вън от водата, се задушава и смачква от тежестта на собственото си тяло.

Синият кит прекарва лятото в студените полярни морета, а зимува сред топлите тропически води. За разлика от косатката и кашалота, той предпочита да се движи сам или на двойки. Когато е в опасност, може да се движи доста бързо въпреки огромното си тегло. Бързи и мощни плувци, те развиват скорост до 18-20 км/час, а понякога и повече. Известен е случай, когато син кит десет минути е плувал със скорост от 41 км/час. Друг кит, ударен с харпун, е влачил 27-метров китоловен кораб с включена пълна обратна тяга на моторите в продължение на 90 километра. При гмуркане достига до 70-80 метра дълбочина.

Китовете общуват с ултразвук известен като ехолокация. Използват я, също така, за да си намират храна — излъчват ултразвук, който се отблъсква от плячката и се връща при кита под формата на ехо. Така те намират и поглъщат плячката си. 

Синият кит и още десетина сродни нему вида спадат към групата на беззъбите китове. Всички те, за разлика от делфините, кашалотите и косатките, са лишени от зъби. И пак за разлика от тях, те се хранят с много по-дребни, почти нищожни за техните размери животни, наричани крил. Това са дребни рачета, мекотели и рибки. Тях беззъбите китове гълтат цели и то с хиляди.

Когато беззъбият кит реши да се храни, той само отваря уста и започва да плува под водата. По време на хранене той прекарва под вода повече от 30 минути. След като поеме няколко тона вода, затваря устата и прецежда поетата вода с помощта на своеобразен филтър. Той се състои от дълги по 2-3 метра рогови пластинки и четинките между тях, наричани още китови мустаци. Те се провесват от горната челюст в устната кухина. Пресетите през този филтър животинки остават в устата и веднага се поглъщат. Синият кит поглъща дневно до 2 тона храна. За тази цел той трябва да филтрира около 1,5 милиона кубически метра вода или колкото е обемът на един средно голям язовир. Огромното количество храна, която поглъщат китовете, е причина те да растат невероятно бързо.

Женските раждат по едно малко, което носят единадесет месеца в утробата си. То се ражда през средата на зимата и живее с майка си в топлите екваториални води. През лятото майката и малкото отплуват към полюсите в студените води богати на храна. Малките сини китчета се раждат по 7-8 метра, на една година достига до дължина 16 метра, на пет години до 22 метра, а възрастните индивиди достигат до 25-30 метра дължина. Периода на бозаене е около 7 месеца. Те бозаят толкова много, че дневно наддават средно по 100 килограма. По времето на бозаене те нарастват до към 16 метра дължина и достигат около 20 тона тегло. Подобен растеж не е познат при никое друго животно.

За разлика от своя събрат кашалота синият кит е по-силно застрашен от унищожение. Само за един век от запасите на този вид в Световния океан са останали не повече от 6%!