ЕТРУСКА ЗЕМЕРОВКА

Дължината на тялото и главата на етруската земеровка е между 36 и 52 мм., дължината на опашката — между 21 и 30 мм., масата — между 1,25 и 2,34 г. Три такива зверчета свободно могат да се поставят в кибритена кутийка. По-малки от тези бозайници не са открити никъде другаде по нашата планета.

Етруската земеровка се среща в полупустинни местности в Северна Африка, Южна Европа, Близкия Изток, Южна и Югоизточна Азия, Мадагаскар. В България видът е установен за пръв път през 1985 година, като е разпространен главно около езерата и крайбрежните райони в Бургаско. Смята се за рядък за страната и е защитен.

Откриването на етруската земеровка е дало възможност да се разкрият някои удивителни неща от живота на този бозайник. За да може да живее, тя трябва непрекъснато да яде. Дъждовни червеи, паяци, скакалци и бръмбари – това е нейната храна. Нерядко се нахвърля и върху дребни гущерчета. Този чудноват бозайник изяжда денонощно два пъти повече храна, отколкото сам тежи. Той почти няма време да спи. Активна е през цялото денонощие, главно през нощта. Изгражда си подземно убежище, съставено от множество преплетени тунели. За да намери, да улови и да изяде необходимата храна, животното е почти в непрекъснато движение. Ако обаче не намери храна, земеровката ляга, свива се на кълбо и заспива дълбок сън. След около два часа тръгва отново на лов и ако пак не намери нищо, печалният му край е неизбежен. Продължителността на живота е около 15 месеца. Женските раждат по 4 пъти между април-май и септември-октомври, като кърмят малките около 20 дни.

Още един световен рекорд при бозайниците е притежание на земеровката. Огромното количество храна, която тя поема ден и нощ, изисква голяма жизнеспособност. По тази причина нейното сърце пулсира хиляда и триста пъти в минута! Това е двадесет пъти по-бързо от човешкото сърце и петдесет пъти по-бързо от сърцето на слона. Наистина забележително!