ГЪБИ – ОБЩИ СВЕДЕНИЯ
Гъбите са богат източник на белтъчини, който далеч още ни най-малко не е изчерпан. Хранят се с готови органични вещества, приемайки ги от корените на дърветата, и животински торове. Те се размножават с извънредно дребни семенца, наречени спори, които са видими само с микроскоп.
По вид гъбите са твърде разнообразни. Това налага всеки събирач на гъби да се запознае с тяхното елементарно устройство.
Всяка гъба се състои от подземна част — мицел, и надземна — плодно тяло. Последното има две части — пънче и шапчица (гугла). При своето развитие гъбата преминава през следните фази: спора, мицел, плодно тяло.
Шапката на гъбата е покрита с различно устроена кожица (ципа), която я предпазва от неблагоприятните външни условия и от механични повреди. В кожицата се съдържат различни багрилни вещества, които в зависимост от вида на гъбите и местните условия за развитие (почва, осветяване, температура, влага и др.) й придават съответния цвят. Шапката на всеки вид гъба е с различна форма и големина. Отдолу под шапката се намира така нареченият химениален (спороносен) пласт, в който се развиват спорите; чрез тях гъбите се размножават. При едни гъби той е образуван от пластинки (ламели), при други — от тръбички, образуващи навън пори, при трети — от иглици. Спороносният пласт с остаряване на гъбите и узряване на спорите изменя своя цвят. Между покривната кожица и хименалния пласт се намира месото — най-ценната хранителна част на ядливите гъби.

Пънчето на гъбите също може да има най-различна форма. То може да бъде плътно или кухо, а понякога се състои от плътни и от кухи части. В ранните стадии от своето развитие плодното тяло на някои ядливи гъби, като на булка гъба и на отровните гъби — зелена мухоморка, бяла мухоморка, бяла леплива мухоморка, пантерка и червена мухоморка, е обвито изцяло с ципеста обвивка, наречена покривало (було). По-късно тази обвивка се разпуква и се появяват шапката и пънчето. Част от булото може да образува върху шапката налепи, а долната част остава при основата на пънчето във вид на торбичка (волва) или на луковично надебеление.
При някои ядливи (напр. печурката, бялата горска печурка, кафявата горска печурка, красивата масловка, масловката или боровката, сърнелата) и някои отровни гъби (лъжливата печурка, отровната пънчушка) съществува и така нареченото частично покривало, което в млада възраст на гъбата покрива долната част на шапката и предпазва спороносния пласт, а също я съединява с пънчето. По-късно то се разкъсва и остава да виси в горния край на пънчето във вид на пръстен. Някои гъби имат и пълно, и частично покривало, а други ядливи (манатарка, зърнеста масловка, рижийка, лютива бяла млечница, челядинка, виолетка, майска гъба, кладница, пачи крак, зимненка, сърненка-рогачка, пумпалка, кифла гъба, гълъбки) и отровни (дипленка, вълчи зъб, опака гъба, дяволска, бясна гъба) нямат никакво покривало и оттам нито торбичка в основата на пънчето, нито пръстен.

Наред с ядливите гъби и най-често в близост до тях се срещат и отровни. Отровата, която съдържат някои от тях, в много случаи принадлежи към най-силно отровните вещества. Погълната дори в много малко количество, тази отрова причинява смърт. Поради това всеки, който събира гъби за консумация, трябва да познава отлично само няколко вида, а трябва и добре да различава отровните им двойници.
Към по-често срещаните отровни и неядливи гъби се отнасят: зелената мухоморка, бялата мухоморка, бялата леплива мухоморка, пантерката, вълчият зъб, червената мухоморка, ентоломата, дяволската гъба, лъжливата печурка, бясната гъба, отровната пънчушка, отровната млечница, отровната пърхутка, дипленката, лъжливата челядинка, лъжливият пачи крак и горчивата манатарка.
Отровните гъби в повечето случаи са красиви, примамливи и спират погледа на гъбаря. По външен вид не са уродливи, със зацапани външни цветове. В редица случаи отделните видове приличат извънредно много на съответни ядливи гъби и се наричат техни двойници. При наличието на отровен двойник в близост до ядлива гъба опасността от смесването на ядливата гъба с отровната е много голяма и затова при брането на гъби се изисква особено голямо внимание.

Много трудно е да се даде една приблизителна оценка на възможния годишен добив на гъбите поради неравномерното им разпределение на територията на страната и условията, вследствие на които се явяват и добри, и лоши гъбни години. Трябва да се подчертае, че част от гъбния добив в някои години даже при твърде богат растеж на гъби може да бъде опорочен поради червясването им (поражение от бактерии и личинки на насекомите) и следователно да не може да се използува.
Като се има пред вид територията на нашата страна, може да се направи едно съвсем свободно заключение за възможния среден добив на диворастящите гъби, който при една средно добра година ще бъде около 2 000 000—3 000 000 кг, и то първокачествени гъби. Из цялата наша територия се срещат ядливи първокачествени, ядливи второкачествени и отровни неядливи гъби.


