ЛИСИЦА – НАЙ-АДАПТИВНИЯТ ХИЩНИК

Лисицата (Vulpes vulpes) е най-широко разпространеният хищник в света и един от най-интелигентните обитатели на българските земи. Благодарение на своята изключителна приспособимост, тя се среща навсякъде у нас – от морския бряг до високопланинските зони над 2000 м н.в..

Как да я разпознаем?

Лисицата има характерна външност, която трудно може да бъде сбъркана:

• Тяло: Издължена глава с тясно заострена муцуна и големи, изправени триъгълни уши, които винаги са черни от задната страна.
• Окраска: Обикновено е червеникаво-оранжева с бяло подбрадие и корем. Опашката е дълга и рунтава, като почти винаги завършва с бял връх.
• Зеници: За разлика от вълка и кучето, зеницата на лисицата е продълговата (вертикална), подобно на котките.

Следи и знаци в природата (Теренна диагностика)

Лисицата оставя много специфични знаци, по които можем да я открием, без да я виждаме:

• Стъпки: Те са издължени (4–6 см на дължина). При спокойно ходене стъпките са подредени в права линия, докато при кучето те винаги са в зигзаг.
• Екскременти: Обикновено са с размер около 10 х 2 см. Тъй като лисицата е всеядна, в тях често личат косми, кости от гризачи, хитинови обвивки на насекоми или костилки от плодове.
• Миризма: Около лисичите леговища често се усеща остра мускусна миризма, отделяна от специфични жлези.

Начин на живот и поведение

Лисицата е предимно нощно животно, но през зимата или при изхранване на малките може да бъде активна и през деня.

• Сетива: Има феноменален слух – може да чуе цвърченето на мишка от 100 метра разстояние.
• Домът: Използва дупки под земята, които често сама изкопава или заема от язовци. Около входа на обитаема дупка винаги има разхвърляни остатъци от храна.
• Социална структура: Извън размножителния период живее поединично. Маркира територията си (до 50 кв. км) чрез урина и секрети, като използва пътеки и била.

Менюто на „хитрата“ лисица

Макар да се смята за опасен хищник за курниците, лисицата всъщност е изключително полезна за селското стопанство:

• Основна храна: Огромната част от диетата ѝ (над 500 г дневно) се състои от дребни гризачи – мишки и полевки.
• Разнообразие: Тя яде още птици, насекоми (скакалци, бръмбари), земни червеи и много плодове (горски ягоди, череши, грозде, шипки).
• Складиране: Когато има излишък от храна, лисицата я заравя на различни скришни места, които помни отлично.

Размножаване и грижа за малките

Брачният период е през зимата (декември–февруари), когато мъжките и женските издават силни призивни звуци.

• Раждането: След 52-дневна бременност се раждат от 4 до 6 малки (понякога до 12).
• Родителски грижи: За разлика от много други хищници, мъжкият активно помага – носи храна на женската, докато тя е в бърлогата, и по-късно играе с малките.

Опазване и статус

В България лисицата е многоброен вид под закрилата на Закона за биологичното разнообразие. Основната заплаха за нея в миналото е бил ловът заради кожите, а днес – раздробяването на местообитанията и болести като бяс.

Любопитни факти

• Котка в тяло на куче: Лисицата е единственото „куче“, което може да прибира ноктите си частично и да се катери по дървета.
• Скорост: Може да развие до 48 км/ч при преследване.
• Адаптивност: Днес лисици живеят дори в центровете на големи европейски градове, хранейки се с отпадъци.