ТУПАЯ

Външните белези на тупаята могат да я оприличат както на насекомоядно, така и на гризач. В действителност тя не е нито едното, нито другото, а преходно звено между Насекомоядните бозайници и Приматите. В съвременната класификация, те не се причисляват нито към едните, нито към другите, а се отделят в самостоятелен разред Тупайоподобни.

Характерна особеност на тупаята е, че тя живее поединично или в семейни двойки. Всеки индивид или семейство има своя ловна територия, която охранява много строго. Важни за отбелязване са миризливите секрети, които отделя от гърлото си и с които мъжкият отбелязва границата на територията си. От този бозайник, свързващ насекомоядните бозайници с маймуните, са познати двадесетина вида. Всички те живеят из джунглите на Южна и и Югоизточна Азия.

Тупаите са дребни бозайници с издължено стройно тяло, дълга опашка и остра муцунка, наподобяващи катерица. Козината им е мека, на цвят сива или червеникаво-кафява, като при едни видове опашката е рунтава, а при други частично оголена. Пръстите на краката им са 5 с остри нокти, по-големи при видовете ровещи за храна на земята и закривени при видовете с дървесен начин на живот. Зъбите на тупаите се характеризират със слаба диференциация на кътниците и слабо развити кучешки зъби, за сметка на големите горни резци. За тупаите са характерни редките и щръкнали встрани мустачки. С тяхна помощ те се осведомяват за близко намиращи се предмети или прегради. Мозъкът на тупаята е по-голям от човешкия спрямо размерите на тялото, но е примитивен и слабо набразден. За животно с такива размери обаче не е необичайно да има сравнително голям мозък и такава пропорция не е задължително признак за особено висок интелект.

Тупаите са всеядни – хранят се с насекоми, червеи, дребни гръбначни, плодове и семена. Както вече стана дума, някои тупаи са дървесни обитатели, докато други търсят храна предимно на земята. Тупаите са едни от малкото горски обитатели, които ядат плодовете на рафлезията и така разпространяват семената ѝ. Повечето видове са активни през деня, но има и такива, които водят нощен начин на живот. И едните, и другите имат добро зрение. Слухът им също е добре развит.

Женската тупая ражда след около 50-дневна бременност от 1 до 3 малки в предварително подготвено от нея гнездо в хралупа, застлано със сухи листа. Малките се раждат слепи и голи, но на едномесечна възраст вече могат да напускат гнездото. Тогава майката започва да ги навестява все по-рядко и за кратко, колкото да ги накърми. Тупаите достигат полова зрялост на около 4 месеца и повечето видове се размножават целогодишно без определен размножителен сезон.