ТРЪБОЗЪБ

Отначало зоолозите считали това животно за особен вид мравояд. То се храни с мравки, копае дълбоки дупки в земята и муцуната му прилича на свинска зурла. По-късно проучванията установили, че то принадлежи към съвсем друга група на бозайниците  Поради своеобразните си зъби, които са тръбовидни, без корен и растат непрекъснато, то било наречено тръбозъб.

Тръбозъбите са разпространени само в Субсахарска Африка с изключение на централноразположените джунгли на континента. Популациите по горното течение на Нил и планинския масив Тасили в Алжир, които доскоро са съществували, днес са унищожени.

Тръбозъбът е бозайник със средни размери на тялото. На външен вид много наподобява на прасе с издължена муцуна, заешки уши и силна мускулеста опашка, подобна на тази при кенгуруто. Обонятелната част от черепа е силно увеличена, а обонянието е най-добре развитото сетиво. В носната кухина се намира сложно устроена мрежа от тънки навити кости, които, за разлика от останалите бозайници, достигат до 9-10 на брой. Тялото е масивно с дължина при възрастните варираща в рамките на 100-160 см, на опашката — 44-71 см, а височината при холката е 60-65 см. Теглото му достига до 100 кг, но обикновено е в рамките на 50-70 кг. В скелета се наблюдават едри ключици и масивни бедрени кости. Женските са по-дребни от мъжките и имат бял връх на опашката. Това позволява на малките де я забелязват, когато следват майката през нощта. Кожата е дебела и покрита с рядка четинеста космена покривка с жълтеникав до сивкав цвят. Обикновено цветът на космитe по крайните части на тялото е по-тъмна от тази на туловището. Между задните крайници са разположени специфични кожни жлези, отделящи жълтеникав миризлив секрет. Шията е къса. Муцуната и опашката са бели или розови. Муцуната е удължена в тръба, която завършва в хрущялно рило с кръгли ноздри. Муцуната е обрасла с множество чувствителни вибриси.

Ушите са дълги и прави и достигат до 15-20 см. При нужда те могат да се свиват и прилепват назад по тялото. Очите са малки и подобно на повечето нощни животни тръбозъбите не могат да различават цветовете. Крайниците са къси, здрави и силни, приспособени за ровене и разрушаване на термитници. Предните крайници са по-къси и имат 4 пръста, а задните 5, сраснали в основата си. Всички пръсти, особено тези на предните крайници са снабдени с големи тъпи нокти, които частично напомнят на копита.

Опашката е силна и мускулеста, задебелена в основата си. Обиколката и в основата достига до 40 см, а към края изтънява. При движение се влачи по земята.

Подобно на мравоядите и тръбозъбът се храни с мравки и термити. Това е дало силен отпечатък върху неговата конструкция.  Езикът е дълъг, лепкав и силно подвижен. При хранене се изстрелва навън около 30 cm. За разлика от мравоядите, обаче, той не е червеобразен, а леко сплеснат. Когато доближи до някой мравуняк, тръбозъбът поставя муцуната си отгоре и изплезва дългия си език. Мравките полепват по него и за лакомника не остава друго, освен да ги прибере в устата.

Ако е решил да се нахрани с термити, тръбозъбът възприема друга тактика. Щом стигне до термитника, той пуска в действие предните си лапи. Те завършват с изключително здрави и изострени нокти. Издръжливите като бетон постройки на термитите са безсилни пред това оръжие. За кратко време в тях се пробива дълбока дупка и играта с изплезения език започва отново.

Силните нокти на тръбозъба му помагат не само при хранене. С тях той умело копае подземните си жилища. Даже в най-твърдата и суха почва той изкопава дупка с дълбочина от един метър обикновено за около пет минути. Обикновено дупките са с дълбочина 2-3 метра, а тези, в които ражда са дълбоки до 13 метра с обширна камера и са снабдени с няколко входа. Входът е с диаметър 50—60 см и представлява най тясното място. Отвън е замаскиран с високи треви. През деня спи в нея и за да е спокоен запушва отвора. На лов излиза нощем. Независимо, че е бавно подвижен, за една нощ той изминава над 12 км ловен маршрут и обикновено изяжда около 50 000 термита. Вкусни са му и плодовете. Когато ненадейно бъде нападнат, за кратко време може да се зарие под земята. Ако бъде изненадан се защитава с предните си крайници или ляга на гръб като може да използва четирите си крайника и опашката. Добър плувец е. Основните му врагове са лъвовете, леопарди, гепарди, хиеновидното куче и дори питона.

Предполага се, че тръбозъбите са полигамни. Бременността продължава около 7 месеца и завършва с раждането на едно, рядко две малки. В естествената среда пикът на ражданията е различен и зависи от района на обитание. В Централна Африка той е октомври-ноември, а в Южна Африка – май—юли. Новородените тежат от 1,8 до 2 кг с дължина на тялото 55 см. Раждат се с развити нокти. До две седмици напускат дупката, а малко след това започват да следват майката в търсене на храна през нощта. На 14 седмична възраст започват да се хранят с мравки, а сучат до около 16-тата седмица. На 6 месечна възраст младите тръбозъби започват да ровят собствени дупки, но до следващия брачен сезон остават със своите майки. На около една година тялото достига размерите на възрастните представители. Полова зрялост настъпва на 2 години. На свобода живеят около 18 години, а в плен до 24.