МАНГУСТА

Съвременните представители на мангустите са около тридесет вида разпространени в Южна Азия и Африка, но се срещат също и в Южна Европа и на Карибските острови, където са разселени изкуствено от човека.

Някои мангусти са социални животни и живеят на големи групи, в които отделният индивид осигурява храна не само за себе си, но и за останалите членове на групата. На големина е почти, колкото пор, сивкава, с тъмни  и светли петна и с остра муцунка като на златка. Тялото е с дължина от 30 до 50 см, а опашката от 15 до 30 см. Теглото при възрастните се движи от 500 грама до над 2 кг. Те се хранят предимно с насекоми, червеи, гущери, ракообразни, змии, малки пиленца, яйца и гризачи. Мангустите са известни като специалисти в лова на отровни змии. Борбата на индийската мангуста, например, с индийска кобра е класическа гледка.

В Индия се говори толкова много за храбростта на това пъргаво животинче, че то е станало легенда. Мангустата е такъв унищожител на змиите, било то безвредни или отровни, че справедливо е заслужила симпатията на хората. В страна като Индия отровните змии са истинска напаст за населението и затова мангустата е верен помощник на човека.

Ненавистта на това животинче към змиите е пословична. Види ли змия, мангустата изпада в силна възбуда. Без да се бави тя се насочва към жертвата с предварително подготвена тактика. А тя е, колкото забележителна, толкова и проста – започва да обикаля около змията с непрестанно увеличаваща се бързина и прави лъжливи движения за атака. Нейните кръгове около жертвата стават все по-тесни, лъжливите движения – все по-бързи и при всеки случай на невнимание от нейна страна тя мълниеносно я хапе. Накрая изтощената змия престава да следи нападателя и в един момент се опитва да избяга от него. Мангустата обаче не пропуска този решаващ миг в смъртната битка. Тя скача върху змията, захапва я за главата, смачква черепа й със силните си челюсти и после я изяжда.

Ако по време на битка мангустата е ухапана от отровна змия, това в повечето случаи не е фатално за нея. Доказано е, че тя има придобит имунитет срещу змийската отрова. Все пак рядко се случва мангустата да бъде ухапана. Причината е една – тя е неимоверно повратлива и много по-бърза от всяка змия. В това се крие и тайната на нейните почти вечни победи.

Представителите на вида са дневни животни, а през нощта прекарват в дупки под земята. Мангусти са добри копачи, но могат да ползват изоставени дупки от други видове животни. Някои видове живеят самостоятелно, а други в колонии до 20 индивида. Социалната структура е йерархична като централно място заема една главна двойка, която ражда потомство. В структурата на групата влизат и други възрастни, подрастващи и малки, които са роднини на главната двойка. Бременността продължава около 60 дни, раждат два пъти в година едно до три малки. Кърменето продължава около осем седмици, а в грижите на потомството участват всички членове на групата. На около година настъпва полова зрялост, а продължителността на живота им е до 15 години. В естествената среда стават плячка на хищни птици, змии и чакали. Мангустата лесно се опитомява, привързва се към човека и на много места се отглежда като домашно животно. Всеизвестните симпатични сурикати също са вид мангусти.