ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА БОЗАЙНИЦИТЕ
Бозайниците са най-висшите животни, които още преди много години са се появили на земята. Те са същевременно и най-близките до нас животни, защото и самия човек е един вид от тях. Всички те представляват отделна систематична категория, наречена клас, който е едно от петте главни подразделения на гръбначните животни. Останалите подразделения са рибите, земноводните, влечугите и птиците.
Днешното широко разпространение на бозайниците се е осъществило в течение на милиони години и то благодарение на тяхната изключително висока жизнеспособност. Няма друга група животни, която така добре да се е приспособила към неблагоприятните изменения на външната среда. Сред тях има видове, които живеят из ледените простори край полюсите, а други из безводните горещи пясъци на тропическите пустини. Не липсват видове, които живеят без да пият никога вода или без да се хранят с месеци, докато други за едно денонощие изяждат неколкократно повече храна от собственото си тегло или пък спят само по няколко минути.
Бозайниците имат голямо значение за нормалното съществуване на човека. Едни от тях са най-страшните вредители по културните растения, други са преносители на различни опасни заболявания, а трети (например някои хищници) нанасят огромна вреда по домашните животни. Но не само вреди за стопанството на човека нанасят бозайниците. Те са животните, от които човечеството доставя за своите нужди главното количество месо, мазнини и кожи. Без бозайниците е почти немислим човешкият живот.
Бозайниците играят и важна роля за нормалното развитие на цялата жива природа. Те са важен фактор, който регулира равновесието не само сред животинския, но и сред растителния свят. Изчезването или масовото развитие на отделни видове може понякога да има катастрофални последици за целия околен жив свят.
През последните няколко десетилетия човечеството полага огромни усилия за запазването на редките бозайници от пълно изчезване. Обширни територии от всички континенти са обявени за резервати или национални паркове. Там различни редки и застрашени от изчезване бозайници живеят необезпокоявани от човека.
Опазването на животинския свят и по-специално на бозайниците зависи и от по-доброто им опознаване от всички хора.
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА БОЗАЙНИЦИТЕ
Бозайниците принадлежат към един от класовете на голямото животинско царство и по-точно към гръбначните животни. Тук спадат най-висшите и най-високо организираните представители от целия животински свят.
Както показва и самото име на този клас, към него спадат животни, които в началния стадий на своето развитие се изхранват с мляко. Тази особеност не притежава никоя друга систематична категория на животните.
Всички останали характерни особености, които отличават тези животни от останалите, са свойствени и за тях с известни изключения. Такава характерна черта е покритото с косми тяло. Ако при някои сухоземни представители (слонове, носорози, хипопотами) или водни представители (китове, делфини) окосмяването до голяма степен липсва, това е вторично явление. Известно е, че всички предци на днешните бозайници, които са измрели преди милиони години, са били също окосмени. По отношение на окосмяването трябва да отбележим и това, че то съществува и при други животни, например при много от насекомите. Структурата на космите при всички тях обаче няма нищо общо със структурата на космите при бозайниците.
Живораждането е друга отличителна черта на бозайниците, макар и не на абсолютно всички от тях. Изключение правят първичните и най-нисшите представители, каквито са птицечовката и ехидните. Характерно за тях е не само че размножаването става чрез яйца, но и това, че телесната им температура е доста по-ниска и се колебае в много по-широки граници, отколкото при останалите бозайници.
Тук трябва да се спомене и за още една характерна черта на повечето бозайници – подразделянето на техните зъби на резци, кучешки, предкътници и кътници. Това е станало във връзка с преминаването им към изхранване от растителна към животинска храна.
Преди да завършим общата характеристика на бозайниците, трябва да отбележим и високата степен (най-висока сред всички животни!) в развитието на тяхната нервна система. Значителното уголемяване на главния мозък и особено на двете полукълба на предния мозък са довели до наличие на сложни и съвършени форми на приспособително реагиране от въздействията на околната среда. Няма други животни, с такава забележителна жизнеспособност към най-суровите и неблагоприятни условия на околната среда, както и такива високи умствени възможности. Всичко това дава възможност за изключително съгласувана система от взаимоотношения между различните органи при бозайниците – едно качество, което е непознато при останалите животни.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОЗАЙНИЦИТЕ
Въпреки привилегированото положение, което имат бозайниците в днешната фауна на Земята, техният брой е доста по-малък в сравнение с останалите животни.
Днес броят на познатите на науката бозайници достига над 5000 вида. Тази цифра може да се счита за много близка до действителния днешен брой на бозайниците, тъй като тези животни са вече доста добре изучени и много рядко се удава на зоолозите да открият непознати още видове сред тях.
Изключително добрата приспособеност на бозайниците към различните условия на природната среда е причина малко по малко те да заселят цялата подходяща площ за живот върху нашата планета. Девствените екваториални гори, безкрайните савани и тундри, вечните арктични ледове, мрачните океански дълбини – всички те са завладени от едни или други бозайници. Постепенно в течение на хиляди и милиони години те са заселили цялата земна шир – от единия полюс до другия, от дълбините на океана до вечно заснежените планински върхове.
Повечето бозайници са обитатели на земната суша. Не малко от тях обаче са успели по време на своята дълга еволюция да се приспособят към плуване или летене. Почти хиляда на брой са видовете прилепи, които летят не по-лошо от птиците. Повече от сто на брой са и видовете бозайници (например сирените, китообразните и перконогите), които са истински конкуренти на рибите в безкрайната водна шир.
Географското разпространение на бозайниците, както и на другите животни, се предопределя главно от климата и от растителността. Едни са видовете сред джунглите, други сред арктичните ледове, широколистните гори в умерените области или сред знойните пустини. Цялата досегашна биография на нашата планета потвърждава пряката зависимост между външните фактори и еволюцията на животинския свят.
В течение на хиляди и милиони години бозайниците са били подложени на различни въздействия както от страна на климата, така и от местоположението на континентите. Зависимостта от тези два фактора е причина днешните континенти да са населени не само от различни видове, но и от доста различни родове, семейства или разреди бозайници.
За нашия европейски континент са характерни, или както се казва, ендемични, например, остромуцунестите насекомоядни десмани, които липсват по другите континенти. Само в Африка живеят видроподобните земеровки, златистите къртици, тръстиковите плъхове, жирафите, хипопотамите и забележителния тръбозъб. Остров Мадагаскар има свои характерни бозайници като темреците (четинести таралежи), лемурите и най-вече рядката маймуна-ръконожка. Само в огромната по площ територия на Азия се срещат летящият кагуан, дивият кон тарпан, тупаите, дългопръстите маймуни и гибоните.
Северна Америка има също свои ендемични бозайници като кенгуруподобните плъхове, вилорогата антилопа и огромния овцебик. Много по-богата на свойствени само за нея бозайници е Централна и Южна Америка. Това е родината на листоносите и на кръвосмучещите прилепи, на чудноватите ленивци, мравояди и броненосци, на гиганта сред насекомоядните – капибарата, на остроноктестите маймуни и на маймуните-ревачи, капуцини и макаци. Само за територията на Южна Америка пък са свойствени торбестите плъхове, морски свинчета, ламите и високопланинската чинчила.
Още по-своеобразна и забележителна на ендемични бозайници е фауната на отдавна изолираната и доста отдалечена от другите континенти Австралия. Само на този континент и на някои от околните му острови (например Нова Гвинея и Тасмания) живеят ехидните, кенгурутата, бандикутите и вомбатите, торбестите мравояди, къртици и хищници, чудноватата птицечовка и кротката коала.
В най-голяма степен климатът и растителността са причина за формирането на характерна фауна от бозайници и в различните климатични и растителни зони на нашата планета. Неслучайно в умерената климатична зона на Европа, Азия и Северна Америка се срещат само къртиците, таралежите, бобрите, хомяците и мечките. Обратно, в тропическите области на земята са разпространени плодоядните прилепи, панголините, елените-джуджета, дивите биволи, тапирите, носорозите, слоновете и човекоподобните маймуни.
Топлокръвието на бозайниците е причина те да се срещат от Северния до Южния полюс. И все пак, колкото се отива по-близо до един от полюсите, толкова повече тяхното разнообразие намалява и в самите райони на вечния студ то е вече минимално. Обратно, колкото отиваме повече към екватора, толкова бозайниците стават все по-разнообразни и броят на видовете им се увеличава. Само един пример е достатъчен, за да се уверим в това. На територията на малката централноамериканска държава Коста Рика живеят 196 вида бозайници, докато върху територията на тридесетократно по-голямата от нея Аляска са намерени само 29 вида. Видовото богатство на бозайниците в тропическите области е обаче обратнопропорционално на броя на индивидите от всеки вид и е винаги доста по-малко, отколкото изключителното богатство на индивиди при бозайниците във вечно заледените Арктика или Антарктида.
ПРОИЗХОД НА БОЗАЙНИЦИТЕ
Както всяка систематична категория животни, така и бозайниците са преминали през различни етапи на своето историческо развитие. Като най-висши представители на животинския свят, те са се появили сравнително късно на нашата планета.
Днес учените считат, че първите представители на бозайниците са се появили преди около 200 милиона години. Това е станало по времето, когато на земята са господствали огромните влечуги динозаври. Най-древните останки на бозайници от онова далечно време потвърждават, че те са преки потомци на звероподобни влечуги, наречени териодонти. Постепенно в устройството на тези влечуги се появили белези, които са характерни само за бозайниците. Външната рогова обвивка при тези древни предци се преобразувала в космена покривка, в черепа се появило сложно устроеното ухо, главният мозък и особено кората на неговите големи полукълба нараснали още повече, размножаването започнало да става чрез живораждане, а поколението да се изхранва с мляко. Целият този комплекс от нови белези довел накрая до появата и на топлокръвност при тези животни.
Намерените богати находки от най-първични бозайници сред необятните простори на Централна Азия потвърждават становището, че именно в тази област е бил центърът на възникване на най-висшите гръбначни животни. Оттам по всяка вероятност те са се разпространили по цялата суша.
Въпреки че се появили преди почти 200 милиона години, бозайниците за много дълъг период от време останали да съществуват като група с малко на брой видове. Едва след като при тях се появили някои по-прогресивни белези (живораждане, повишена жизнена активност и отлично изградена система за регулация на движенията), те могли да си осигурят надмощие в борбата за съществуване с другите животни.
Преди около 140 милиона години на Земята се появили торбестите бозайници, а по-късно представителите на висшите (плацентни) бозайници и по-точно на насекомоядните. Торбестите бозайници възникнали на американския континент и оттам се разселили към Европа, Азия и достигнали до Австралия. Плацентните бозайници са се зародили в Стария свят, оттам през Азия или Европа се прехвърлили на американския континент, но не достигнали Австралия, която вече била отделена от другите южни континенти. По него време гигантските динозаври, които дотогава били истинските господари на сушата, въздуха и водата, започнали постепенно да измират. След тяхното изчезване бозайниците били тези животни, които поели основната роля сред животинския свят. Преди около 70 милиона години се появили първите представители на водните бозайници, а по-късно ги последвали първите копитни, хищни и зайцеподобни бозайници. Най-късно, преди не повече от 25 милиона години, се появили първите хоботни, а почти заедно с тях и първите маймуни. Малко по малко започнала и еволюцията на висшите (човекоподобни) маймуни, която продължила десетина милиона години и накрая довела до появата на тяхната най-висша форма – Човекът.
ПОДРАЗДЕЛЯНЕ НА БОЗАЙНИЦИТЕ
Днес зоолозите, като имат предвид родствените връзки и историческото развитие на бозайниците, подразделят тези животни на три групи като отделни подкласове.
Най-примитивно устроените бозайници се отнасят към подклас първични бозайници. Тук спадат птицечовката и ехидните, които се размножават с яйца, имат общ отвор на храносмилателната и отделителната система, сравнително ниска телесна температура и рогов клюн на устата. Днес те живеят само в Австралия, Нова Гвинея и Тасмания.
Към подклас нисши бозайници спадат торбестите, при които малките се раждат много слабо развити и най-често се доотглеждат в една коремно разположена торба на майката. Телесната температура също не е постоянна, а мозъкът е доста слабо развит. Днес тези бозайници живеят само в Австралия, някои съседни острови и отчасти в американския континент.
Всички останали представители спадат към подклас висши (плацентни) бозайници. При всички тях пълното развитие на зародиша става вътре в майката, с която той е свързан посредством плацента. Чрез нея зародишът получава хранителни вещества и кислород, а отделя навън продукти от обмяната на веществата. Малките се раждат напълно развити. При тези бозайници телесната температура е постоянна, а главният мозък е много добре развит. Днес представителите на този подклас живеят по цялата земя.
Висшите бозайници, към които спада огромният брой видове на целия клас, се подразделят от своя страна на 18 систематични групи (разреди) – насекомоядни, кожокрили, прилепи, маймуни, непълнозъби, люспеници, зайцеподобни, гризачи, китоподобни, хищници, перконоги, тръбозъби, хоботни, дамани, сирени, чифтокопитни, мазолестокраки и нечифтокопитни. Едни от тези разреди, са доста малобройни (например тръбозъбите имат един-единствен вид, а кожокрилите и хоботните само по два вида), от други като прилепите са описани над 900 вида, а гризачите обхващат близо 1600 вида.
ОПАЗВАНЕ НА БОЗАЙНИЦИТЕ
Днес една от най-важните задачи, която стои пред човечеството, е да се запази съществуващият на планетата животински свят.
Ловуването за различни цели е довело до намаляването или до пълното изчезване на много от тях. От 1600 г. до днес са изчезнали безвъзвратно над 70 вида бозайници.
Но не само на ловуването се дължи това тревожно явление. Причини са и непрестанното намаляване на горите, бурното навлизане на цивилизацията във все още съществуващите девствени кътове на природата, усилената употреба на химически вещества за борба с вредни насекоми и не на последно място нарушаването на самата хранителна верига при животните.
Днес както правителствата на отделни държави, така и различни международни организации, полагат непрестанни грижи за опазването на живия свят. Международният съюз за опазване на природата и на природните ресурси (IUCN) издава т. нар. Червен списък (IUCN Red List). Там се вписват имената не само на застрашените от изчезване животни, но също редките видове и тези, които по ред причини намаляват своята численост в природата. Всяка страна ще носи и морална отговорност пред човечеството за защитата на това неоценимо природно богатство.