КЕНГУРУ

Сивото кенгуруто е най-голямото животно в Австралия. Неговият ръст достига до 3 метра с опашката, а теглото му до 90 килограма. Черната му опашка е дебела, много здрава и служи за допълнителна опора, когато то стои на задните си крака. Любимо негово място са влажните ливади сред евкалиптовите гори, поради което го наричат и горско кенгуру. Когато слънцето силно препича, то ляга на сянка под храстите или сред високата трева. Там цветът му се слива с околната среда и то става незабележимо. Когато са подплашени мъжките могат да правят скокове до почти 14 метра на дължина и 3 метра на височина. Кенгуруто прави своите прословути скокове благодарение на яките си дълги задни крайници. При бяг опашката му служи за кормило. Максималната скорост, която развива, е 50 км/ч.

Кенгуруто е дневно животно и е вегетарианец. Живее на стада, водени от един възрастен мъжкар. Когато е застрашено от някаква пряка опасност, сивото кенгуру се хвърля във водата и там се спасява от враговете. Ако трябва да се защитава, смело приема боя. Подпира се с гръб на някое дърво и като залъгва неприятеля си с малките предни лапи, ненадейно му нанася страшен удар със задните крака. Такъв бомбен удар може да смаже костите на човек. Макар и с хрисим вид и с глава, наподобяваща донякъде на сърна, кенгуруто съвсем не е безобидно. Понякога то прилага интересна хватка – притиска противника си силно с предните си крака към себе си, докато го задуши. Когато то оспорва правото си на водач в стадото и трябва да спечели женските, то влиза в двубой с конкурентите си. Те често застават един срещу друг и настървено се боксират с предните си крака.

Най-забележителната особеност на кенгуруто, както и на всички торбести бозайници, е неговата торба. Мъжкото кенгуру няма торба.  Този кожен мях изпълнява ролята на истински инкубатор. Там става отглеждането на малките. Те се раждат след 33 дневна бременност, най-често поединично и за разлика от останалите животни имат изключително малки размери. Докато най-едрите кенгура достигат до десетки килограми тегло, новороденото е голямо колкото бобено зърно с дължина 2,5 см и тежи само един грам. То представлява същински зародиш и не прилича по нищо на своите родители. Сляпо и напълно безпомощно, новороденото без ничия помощ пропълзява като червейче през козината на майка си, достига до спасителната торба и пада в нея. С това, обаче, неговите премеждия не свършват. Предстои му да намери в огромната кожена торба едно от четирите сукални зърна и да го захапе. Само тогава то може да се смята за спасено. Това е най критичният период за живота на малкото, ако не успее ще загине. В торбата малкото кенгуру расте необезпокоявано от нищо. Тук то се чувства така добре, както и бебето в неговата люлка. То остава там 7-10 месеца. Едва след като поотрасне и се оформи като малко кенгуру, то започва да излиза от време на време навън.

В Австралия се среща и Дървесно кенгуру. То се е приспособило към живот на дърветата с грапави възглавнички на лапите и дълги нокти. Има дълга опашка, за да пази равновесие по дърветата. Храни се основно с листа и дървесна кора, но понякога слиза на земята, за да се храни с храсти и млади стръкчета.