НЕВЕСТУЛКА

Едно дребно, колкото педя животно се провира като змия, макар че има четири крака. Тялото му – тясно, продълговато и заоблено – така се притиска към земята, че се вижда само едно кафеникаво кожухче. Снежнобелият му нагръдник минава от край до край по гърдите и корема му. Когато спира, повдига глава и внимателно души.

Разузнаването трае секунди. След това малкият авантюрист отново тръгва, той се плъзва, промъква се, понякога прави характерни вълнообразни движения, така се придвижва напред все по-близо до нищо неподозиращата плячка.

Такъв, най-кратко казано, е портретът на невестулката. Това е не кой да е, а най-малкият хищен бозайник на земята. Около 23 сантиметра е дълго нейното гъвкаво тяло, а на тежина достига 30 – 55 грама. Женската е по-дребна от мъжкият, като индивидите в Южна Европа са малко по-големи от тези в Северна Европа. Макар и джудже сред останалите хищници, невестулката е истински разбойник-убиец. Както всички членове на рода Порове, невестулката е животно с тънко тяло, дълга опашка и къси крака, като това й дава възможност да гони плячката си (предимно малки гризачи) дори в дупките им. Козината на гърба е червеникавокафява на цвят и е по-ярка от тази на другите невестулки. Коремната страна е бяла, както и частта от гушата към корема. При северните популации козината става чисто бяла през зимата, като това служи за камуфлаж сред снега. По тази причина в някои северни региони е известна още като снежна невестулка, а в Норвегия и Швеция я наричат снежна мишка. В Холандия и Белгия обаче не е чисто бяла през зимата.

Разпространена е в Палеарктичната област (с изключение на Ирландия, Арабския полуостров и островите в Северния ледовит океан), в Япония, както и в Неоарктичната област — от Аляска и Северна Канада на север до Уайоминг и Северна Каролина на юг. Привнесена е и в Нова Зеландия.

Живее в селскостопански дворове, ливади, гъсталаци, открити горски участъци, прерии, степи, полупустини. Приспособени са към живот в тундрата. Избягват гъстите гори, пясъчните пустини и откритите пространства.

Мъжките и женските живеят отделно, освен по време на размножителния период. Активна е предимно през нощта. Има силно развито обоняние. Невестулката е типичен домошар. Скривалища за нея има много – запустели миши дупки, подземни жилища на лалугери, кухини и зидове, купчини камъни или дърва, корени на стари дървета и пънове. Дневно тя не изминава повече от петдесетина метра. Когато обаче се засели на дадено място, ден не минава без тревога за околните животни. Никой не може да е спокоен от нея. Ту птиче ще открадне пред очите на майка му, ту заек ще удуши. Мишки, жаби и гущери – унищожава ги с десетки всяка нощ. Със змиите също не се церемони, даже отровната пепелянка става нейна плячка.

Жертвите на невестулката никъде не са спокойни. Това дръзко зверче навсякъде се промъква, даже в най-потайните и дълбоки дупки на горските обитатели. Достатъчно е да пъхне малката си главичка в коя и да е дупка и еластичното му тяло само влиза вътре. Гладката, къса и хлъзгава козина му помага отлично при тези маневри. Нейно любимо занимание е да се вмъква в дупките на мишки, къртици и лалугери и да ги задушава там, където те се чувстват най-сигурни.

Невестулката притежава необикновена смелост. Тя не се поколебава да се хвърли върху много по-едри от нея хищници. Белки, златки и порове – всички се пазят от нея. Когато защитава малките си от някоя хищна птица, смелостта й няма граници. Нерядко така здраво се впива в гушата на нападателя, че заедно с него отлита в небесните висини.

За разлика от другите хищници, невестулката не разкъсва своите жертви. С острите си зъби тя ги гризе или пие кръвта им. Със забележително настървение гони плячката си и убива много повече животни, отколкото е нужно да се нахрани. Унищожавайки така енергично различни вредни гризачи, невестулката е много полезна за селското стопанство.

Най-големите врагове на невестулката са птиците от разреди Совоподобни и Ястребови. Най-голяма заплаха за малките представляват змиите.

Женската може да се размножава един или два пъти годишно, стига да има достатъчно храна. Размножават се най-често през пролетта и в края на лятото. Рядко се стига до чифтосване без битки. Бременността трае 34 – 37 дни. От едно поколение се раждат средно по 3 – 9 малки. Майката отбива малките след 18 дни. Те достигат полова зрялост на 4 – 8 месеца. Малките невестулки са също така елегантни и много мили на пръв поглед. Но те са страшно кръвожадни – всяка една от тях е вече превъзходен ловец на мишевидни гризачи.