ГЪБИ – ОБЩИ СВЕДЕНИЯ

Гъбите са богат източник на белтъчини, който далеч още ни най-малко не е изчерпан. Хранят се с готови органични вещества, приемайки ги от корените на дърветата, и животински торове. Те се размножават с извънредно дребни семенца, наречени спори, които са видими само с микроскоп.
По вид гъбите са твърде разнообразни. Това налага всеки събирач на гъби да се запознае с тяхното елементарно устройство.
Всяка гъба се състои от подземна част — мицел, и надземна — плодно тяло. Последното има две части — пънче и шапчица (гугла). При своето развитие гъбата преминава през следните фази: спора, мицел, плодно тяло.
Шапката на гъбата е покрита с различно устроена кожица (ципа), която я предпазва от неблагоприятните външни условия и от механични повреди. В кожицата се съдържат различни багрилни вещества, които в зависимост от вида на гъбите и местните условия за развитие (почва, осветяване, температура, влага и др.) й придават съответния цвят. Шапката на всеки вид гъба е с различна форма и големина. Отдолу под шапката се намира така нареченият химениален (спороносен) пласт, в който се развиват спорите; чрез тях гъбите се размножават. При едни гъби той е образуван от пластинки (ламели), при други — от тръбички, образуващи навън пори, при трети — от иглици. Спороносният пласт с остаряване на гъбите и узряване на спорите изменя своя цвят. Между покривната кожица и хименалния пласт се намира месото — най-ценната хранителна част на ядливите гъби.

Отвеяните от вятъра или отнесени от почвените води спори, ако попаднат при благоприятни условия, покълват и дават тънки нишки (хифи), които при по-нататъшното си развитие върху хранителна среда започват да се разклоняват, преплитат се, разрастват и образуват много хифи, представляващи нежни, подобни на тънки паяжини нишки и носят названието мицел. Мицелът в добра хранителна среда и при съответна температура и влага образува правилни кръгове. В центъра на тези кръгове се наблюдават големи натрупвания от хифи с бял цвят, върху които пък при строго определени условия се образуват малки пъпчици от гъсто преплетени хифи. Тези пъпчици впоследствие дават плодното тяло на гъбата.
Пънчето на гъбите също може да има най-различна форма. То може да бъде плътно или кухо, а понякога се състои от плътни и от кухи части. В ранните стадии от своето развитие плодното тяло на някои ядливи гъби, като на булка гъба и на отровните гъби — зелена мухоморка, бяла мухоморка, бяла леплива мухоморка, пантерка и червена мухоморка, е обвито изцяло с ципеста обвивка, наречена покривало (було). По-късно тази обвивка се разпуква и се появяват шапката и пънчето. Част от булото може да образува върху шапката налепи, а долната част остава при основата на пънчето във вид на торбичка (волва) или на луковично надебеление.
При някои ядливи (напр. печурката, бялата горска печурка, кафявата горска печурка, красивата масловка, масловката или боровката, сърнелата) и някои отровни гъби (лъжливата печурка, отровната пънчушка) съществува и така нареченото частично покривало, което в млада възраст на гъбата покрива долната част на шапката и предпазва спороносния пласт, а също я съединява с пънчето. По-късно то се разкъсва и остава да виси в горния край на пънчето във вид на пръстен. Някои гъби имат и пълно, и частично покривало, а други ядливи (манатарка, зърнеста масловка, рижийка, лютива бяла млечница, челядинка, виолетка, майска гъба, кладница, пачи крак, зимненка, сърненка-рогачка, пумпалка, кифла гъба, гълъбки) и отровни (дипленка, вълчи зъб, опака гъба, дяволска, бясна гъба) нямат никакво покривало и оттам нито торбичка в основата на пънчето, нито пръстен.
Умереният климат на нашата страна благоприятствува за растежа на най-различни видове гъби из нашите гори, планини, храсталаци, сечища, ливади и пасища. Значителен брой от тях са ядливи, вкусни, ароматични и имат голямо стопанско значение, като се използуват за храна, а други нямат стопанско значение и не са предмет на търговия, защото не са вкусни. Най-известни от ядливите гъби са: булка гъба, полска печурка, бяла горска печурка, полска кафява печурка, кафява горска печурка, голяма планинска печурка — каменарка, дребна есенна полска печурка, манатарка, царска манатарка, красива масловка, бяла масловка (боровка), зърнеста масловка, кладница, обикновена (полска) челядинка, горска ароматична челядинка, пачи крак, червена млечница (рижийка), сърнела, сърненка (рогачка), виолетка, майска гъба, кифла гъба, бяла лютива млечница, зимненка, пумпалка, царска гъба.
Наред с ядливите гъби и най-често в близост до тях се срещат и отровни. Отровата, която съдържат някои от тях, в много случаи принадлежи към най-силно отровните вещества. Погълната дори в много малко количество, тази отрова причинява смърт. Поради това всеки, който събира гъби за консумация, трябва да познава отлично само няколко вида, а трябва и добре да различава отровните им двойници.
Към по-често срещаните отровни и неядливи гъби се отнасят: зелената мухоморка, бялата мухоморка, бялата леплива мухоморка, пантерката, вълчият зъб, червената мухоморка, ентоломата, дяволската гъба, лъжливата печурка, бясната гъба, отровната пънчушка, отровната млечница, отровната пърхутка, дипленката, лъжливата челядинка, лъжливият пачи крак и горчивата манатарка.
Отровните гъби в повечето случаи са красиви, примамливи и спират погледа на гъбаря. По външен вид не са уродливи, със зацапани външни цветове. В редица случаи отделните видове приличат извънредно много на съответни ядливи гъби и се наричат техни двойници. При наличието на отровен двойник в близост до ядлива гъба опасността от смесването на ядливата гъба с отровната е много голяма и затова при брането на гъби се изисква особено голямо внимание.
Гъбите растат почти из цялата територия на нашата страна. Растат твърде бързо, в голямо изобилие, но скоро започват да стареят и да се разлагат. Срещат се в големи количества само в планинските райони на страната и в горите. Много от ядливите и отровните гъби не само че не могат да живеят извън гората или ливадите с дървета и храсти, но растат обезателно в съжителство, и то със строго определени видове от тях. Гъбите растат от ранна пролет до късна есен, даже и до зимата, но срокът за появяването на плодното тяло на отделните видове гъби е твърде различен и определен за всеки вид. Времето за появата на гъбите, тяхното изобилие и скоростта на растежа им в значителна степен зависят от почвените и атмосферните условия (хранителност на почвата, влага, температура, осветление). Най-голям добив има в тези години, когато през месец август след големите горещини паднат обилни, тихи, топли напоителни дъждове и температурата на въздуха се понижи.
Много трудно е да се даде една приблизителна оценка на възможния годишен добив на гъбите поради неравномерното им разпределение на територията на страната и условията, вследствие на които се явяват и добри, и лоши гъбни години. Трябва да се подчертае, че част от гъбния добив в някои години даже при твърде богат растеж на гъби може да бъде опорочен поради червясването им (поражение от бактерии и личинки на насекомите) и следователно да не може да се използува.
Като се има пред вид територията на нашата страна, може да се направи едно съвсем свободно заключение за възможния среден добив на диворастящите гъби, който при една средно добра година ще бъде около 2 000 000—3 000 000 кг, и то първокачествени гъби. Из цялата наша територия се срещат ядливи първокачествени, ядливи второкачествени и отровни неядливи гъби.