ИЗКУСТВЕНО СУШЕНЕ НА БИЛКИТЕ
Когато трябва бързо да се сушат растения, напр. съдържащи гликозиди, витамин С и др., или когато набраният материал е в голямо количество, а времето е влажно и дъждовно (есен, пролет), налага се сушене в сушилни. Ще опишем няколко вида сушилни, употребявани в билковата практика.
Въртящи се сушилни. Те се употребяват при сушенето на голямо количество разнообразни растения. Представляват камери, наредени една над друга, конто могат да се въртят около своята ос. Източникът на топлина се намира в долната част, като в горната част на сушилнята излиза топлият въздух и по този начин се създава вентилация. Билките отначало се слагат най-близо до топлината, а след това камерата се отдалечава от нея. През специални вратички се контролира изсушаването. Самото сушене става непрекъснато.
Сушилен шкаф. Представлява затворена като шкаф сушилня, в която има подвижни решетки за поставяне на билките. Топлината идва от печка, която е с двойни стени. Студеният въздух идва изпод печката, преминава през нея, загрява се и така отива към решетките, на които са наредени растенията за изсушаване, и излиза през горната страна, като по такъв начин се създава вентилация. Недостатък на тази сушилня е, че колебанието на температурата достига до 20°С. За сметка на това употребеното количество топливо е малко и сушенето евтино.
Канални (тръбни) сушилни. Нагряването при тях става с помощта на радиатори, като над стелажа, над който са поставени решетки за сушене на билките, има тръбни отвори за излизане на влажния въздух. Сушилните са снабдени със специални съоръжения за подаване и изтегляне на въздуха.
Постоянни камерни сушилни. Тези сушилни са удобни за сушене на голямо количество билки, особено когато те се култивират на големи площи в земеделски стопанства. Представляват тухлени помещения, в чиято долна част са прокарани топлинни тръби. Затопленият въздух минава през мрежи, върху които са поставени растенията за сушене, и излиза през права тръба в горната част на сушилнята. За по-добро поглъщане на влагата от въздуха може до стените на сушилнята да се поставят сандъци с негасена вар. Температурата се регулира с помощта на специални прегради.
Тунелни сушилни. Те са дълги (като тунели) тухлени постройки. В тях пресните билки се вкарват с помощта на вагонетки, в които те са наредени върху етажни мрежи или върху ленти. На принципа на противотока нагряването е най-силно на изхода на тунела, а топлият въздух излиза при входа на влизащите билки. По този начин растенията се изсушават равномерно.
Елеваторни сушилни. Предназначени са предимно за сушене на зърнени храни и семена, като анасон, кориандър, маково семе, кимион, плод от хвойна и др. Състоят се от висок до 4 етажа елеватор. На върха на елеватора се намира специален конусообразен отвор за изсушаване на семената, които под действието на тежестта си падат по наклонена плоскост. И тук също по принципа на противотока семената срещат идещия отдолу топъл въздух, който равномерно ги изсушава.
Съществуват и други видове сушилни, като вакуумни, сушилни, снабдени с най-модерни електрически приспособления и вентилатори и др.
Изсушаването на растенията трябва да става внимателно, като предварително се проверява дали температурата отговаря на даден вид суровина. Недобре изсушените билки при огъване се превиват, ако са много изсушени, лесно се чупят и се деформират, което е нежелателно. Ето защо трябва да се определя точно моментът на завършване на сушенето. Не всички части на растението се изсушават едновременно. Например, петурата на листа на вълнестия напръстник или лопена бързо се суши, а жилките (нерватурата) по тях — доста бавно. При дилянката изсушаването на добавъчните корени става бързо, а коренището се суши бавно. Венчетата на цветовете се сушат по-бързо от плодника и т. н. Ето защо необходимо е изсушаването да става по указанията, дадени по-горе. Разбира се, лесно изсушаващите се части на едно растение в такъв случай ще се пресушат и лесно ще се трошат както при опаковката, така и при транспортирането. Това налага билките да поемат необходимата нормална за тях влага, която се движи между 10 и 18%. За целта се постъпва така: изсушените билки се поставят в мазе, което е напръскано с вода, или под навес на открито, където билките изстиват и поемат необходимата влага. Освен това билките може да се наредят в сандъци, които се оставят две денонощия на открито отворени. С това опасността от натрошаване на растенията се избягва.