БРАНЕ И СУШЕНЕ НА ЛИСТА

Листата на растенията изпълняват важна функция. Те са органи на дишането, фотосинтезата и транспирацията (отделянето на вода в атмосферата). В листата от въглеродния диоксид, погълнат от въздуха, и водата и солите, всмукани от почвата, под действието на слънчевата енергия се образуват сложните органични вещества в растителния организъм (въглехидрати, белтъчини, мазнини, витамини, етерични масла и др.), изграждащи растението.

При някои растения листата могат да служат за вегетативно размножаване (Begonia sp. diversa L.) или като корени, например дяволски орех (Trapa natans L.). В някои случаи листата изпълняват и друга роля чрез видоизмененията си. Така например люспите, които обгръщат цветните пъпки на растенията преди цъфтежа, са видоизменени листа. Видоизменени листа са също така люспите на луковиците, които изпълняват защитна роля при механични повреди или служат за склад на резервни вещества. Люспите, образували се в коленцата на хвоща (Equisetum arvense L.), ефедрата (Ephedra vulgaris Rich.) и др. също са видоизменени листа, които придават гъвкавост и здравина на растението. Бодлите са също видоизменени листа и играят ролята на защитни органи, например при киселия трън (Berberis vulgaris L.), казашкия бодил (Xanthium spinosum L.) и др. Видоизменени листа за защитна роля са прилистниците на акацията (Robinia pseudoacacia L.), част от петурата на ветрогона (Eryngium campestre L.), бодлите по магарешкия трън (Carduus acanthoides L.). Видоизменени листа могат да служат и като прикрепващи средства, например мустачките на дивата тиква (Bryonia alba L.). Видоизменени листа са също чашката, венчелистчетата, тичинките и плодолистите на растенията, които образуват органите на размножаването — цветовете. Видоизменени листа с различни служби се намират в насекомоядните растения, например росянката (Drosera rotundifolia L.), при болестни състояния (шикалките при Gallae turcicae) и др.

Листата се състоят от разширена част, наречена петура, и дръжка, чрез която петурата се прикрепва към растението. Долната част на листната дръжка понякога е разширена в мястото на прикрепването си към стъблото. Това разширение се нарича влагалище (при ангеликата, житните растения, водната детелина и др.). В някои растения към листната дръжка се образуват прилистници в различна форма и предназначение. Според начленеността на петурата си листата може да бъдат прости (с една петура) или сложни (с повече от една петура). Според формата на ръба на петурата си простите листа биват цели, напилени (шипка, слез), назъбени (боровинка, бреза, мента), нарязани (дъб, горицвет, змийско мляко), насечени (здравец, ревен), разделени (сладка папрат) и др. Целите листа от своя страна може да бъдат сърцевидни (люляк, липа, подбел), ланцетни (брош, върба, градински чай), линейни (жаблек, бяло подъбиче, пшеница), бъбрековидни (копитник), яйцевидни (боб, босилек, бъз), мечовидни (перуника), игловидни (борови дървета), люспести (кипарис), шиловидни (хвойна) и др. Според разположението на нерватурата върху петурата се различават листа с успоредна нерватура (жиловлек, царевица, пшеница), с дъговидна нерватура (червен кантарион, жълта тинтява, момина сълза), с мрежеста нерватура (лоза, мечо грозде, бял оман) и др. Сложните листа се делят на дланести и перести, които от своя страна биват текоперести, когато завършват с едно листче на върха (акация), и чифтоперести, когато завършват с две листчета. По консистенция листата може да бъдат кожести (бръшлян, зеленика, мечо грозде), месести (тлъстига, дебелец и др.), ципести (ефедра) и др. Разположението на листата спрямо стъблото е различно при отделните растения — срещуположно, спирално (последователно), прешленесто (пръстеновидно), приосновно (розетковидно). А според начина на прикрепване към стъблото листата биват с дръжка или без дръжка, наречени седящи (върбинка, очанка и др.), с прилистници (комунига, коприва и др.) или без прилистници (салеп) и др.
Развитието на листата продължава известно време. Продължителността му зависи от метеорологичните условия и от вида на растението. Дали листът е завършил развитието си, се съди по пълното развитие на неговата петура, която трябва да има характерната форма за всяко растение.
Събирането на листата при някои видове може да продължи през цялото лято, но най-подходящо за бране на листата е времето на цъфтежа на растението (с малки изключения). Берат се цели листа със или без дръжка или отделни листа от сложния лист. Листата се берат ръчно, като се събират в кошници или кошове, без да се натискат. Някои растения, особено когато се култивират, може да се окосят и след това листата се откъсват. Този начин е най-подходящ при брането на листа от коприва, на която след окосяването и завяхването листата не парят и може да се берат ръчно. Не трябва да се берат изсъхнали, наядени, пожълтели, замърсени или с други повреди листа. Тук също трябва да се внимава да не стане смесване с листата на други растения. Например често листата на бляна (Hyosciamus niger L.) се смесват с листата на татула (Datura stramonium L.), листата на подбела (Tussilago fartara L.) c листата на чобанката (Tussilago petasitae L.), листата на мечото грозде (Arctostaphylus uvae-ursi L.) c листата на червената боровинка (Vaccinium vitis idaei L.) и др. След събирането листата се почистват от примеси, повредени, наядени или изсъхнали листа и се сушат при температура до 45°С. На бързо сушене се подлагат листата, съдържащи гликозиди, чието ферментативно разлагане започва веднага след откъсването им. Това особено много важи за групата на растенията, съдържащи сърдечно действуващи гликозиди, Добре изсушените листа се опаковат в торби или шперплатови каси (мента, вълнест напръстник, лудо биле и др.), както и в бали. Пазят се в сухи, сенчести и проветриви помещения.