КЪРТИЦА – НЕУМОРНИЯТ МИНЬОР 

Обикновената къртица (Talpa europaea) е истинският архитект на подземното царство, чийто живот преминава в почти пълна изолация от повърхността. Макар често да виждаме само резултатите от нейния труд под формата на пръстени купчинки в градините, тя е едно от най-специализираните и интересни животни в българската природа. У нас този вид е разпространен в цялата страна – от низините до най-високите части на планините до 2700 м н. в..

Как да разпознаем „подземния майстор“?

Тялото на къртицата е перфектно адаптирано за живот в тесни тунели, като притежава уникални анатомични белези:

• Тяло и козина: Има цилиндрична форма и е покрито с изключително мека, гъста козина с тъмнокафяв до черен цвят. Тази козина няма определена посока на косъма, което позволява на животното да се движи еднакво лесно напред и назад в тунелите.
• Крайници: Предните лапи са превърнати в мощни „лопати“, които са силно разширени, обърнати назад и снабдени с масивни нокти за копаене.
• Сетива: Муцуната е тясна, удължена и много подвижна, напомняща малък хобот. Очите са съвсем малки (около 1 мм), скрити в козината, но са напълно функционални. Липсват външни ушни миди, за да не се запушват с пръст.
• Зъби: Притежава пълен комплект от 44 зъба, разположени в правилни редици.

Следи и знаци (Теренна диагностика)

Къртицата оставя след себе си знаци, които са емблематични за българския ландшафт:

• Къртичини: Това са характерните купчини изровена пръст, която животното периодично изхвърля през вертикални ходове. Купчините на обикновената къртица са по-ниски и с по-малък диаметър от тези на слепото куче.
• Тунелни системи: Къртицата изгражда сложни мрежи от ходове, чиято обща дължина понякога достига внушителните 150 метра. Тези тунели служат едновременно за дом и за своеобразен капан за почвени безгръбначни.
• Гнездова камера: В рамките на своята система тя изгражда разширения, които използва за почивка или за отглеждане на малките, като ги застила със сено.

Живот в тъмнината

Къртицата е изключително активно животно, което не спи зимен сън и остава денонощно дейно през цялата година.

• Социално поведение: Тя е подчертано самотно животно, като всеки индивид защитава собствена система от тунели. Общуването с други представители на вида се ограничава само до размножителния период, като срещите между мъжки често завършват с ожесточени битки.
• Ориентация: В тъмните тунели тя се ориентира чрез множество чувствителни вибриси (мустаци) и власинки, разпръснати по цялото тяло и опашката.

Менюто на „ненаситния“ ловец

Къртицата има изключително висок метаболизъм и се нуждае от огромно количество храна:

• Основна храна: Диетата ѝ се състои главно от земни червеи, ларви и какавиди на насекоми. За едно денонощие тя може да изяде количество храна, равно на собственото ѝ тегло (около 40–50 г).
• Зимни запаси: През есента тя проявява невероятна предвидливост – събира стотици земни червеи, като отхапва предната им част. По този начин те остават живи, но не могат да избягат, осигурявайки свежа храна за зимните месеци.

Семейство и развитие

Размножителният цикъл е кратък и интензивен:

• Раждането: Периодът на разгонване е от март до май, а бременността трае едва 30 дни. Раждат се от 3 до 6 голи и слепи малки.
• Грижи: Малките проглеждат след три седмици и стават напълно независими на около 2-месечна възраст. Половата им зрялост настъпва на следващата година.

Статус и роля в природата

Въпреки че няма специален природозащитен статус, къртицата е важна част от екосистемата, тъй като контролира популациите на вредни насекоми и аерира почвата. Най-големите ѝ врагове са совите, лисиците и домашните котки, особено по време на разселването на младите индивиди.