ИСЛАНДСКИ ЛИШЕЙ
Cetraria islandica Ach.
Сем. Пармелиеви – Parmeliaceae

Описание. Многогодишно талусно растение. Талусът е плосък, листовиден, кожест, достигащ до 15 см дължина. Горната страна е кафявозелена с червеникави петна, а долната – светлокафява с белезникави петна. Спороносните органи (апотециите) се намират на ръба на талусните разклонения, които са щитовидни и отначало зелени, а впоследствие – кафяви.
Използваема част. Талусът на растението, бран през цялата година. Набраната билка се суши на сянка или в сушилня до 60оC. 
Химичен състав. Антибиотични киселини: протолихестеринова киселина (действа резорбиращо), паралихестеринова киселина, протоцетрарова киселина, фумаропротоцетрарова киселина (на която се дължи горчивия му вкус), слузните полизахариди дихенин и изолихенин, горчива цетрарова киселина (лишейна скорбяла), фумарова киселина, още витамин В1, В2, минерални соли, усинова киселина (действаща против туберкулозни бактерии), белтъчини, восък и др.

Българската народна медицина препоръчва исландския лишей пр и магарешка кашлица, задух, бронхит, туберкулозна кашлица, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, тежест в стомаха, чревни болки, чернодробни заболявания, възпаление на пикочните пътища, за апетит, при гуша, повръщане, диария, дизентерия, хроничен запек и др. Външно се препоръчва за налагане на гнойни рани и изгаряния.

В народната медицина се използва още дъбовия лишей (Evernia prunastri L.), както и буковия лишей (Usnea barbata Fr.). Те паразитират по стъблата на дъба и широколистните дървета. Берат се рано напролет през март-април или наесен през октомври-ноември.


