КУКУРЯК, БАМБАТУРА
Helleborus odorus W. et K.
Сем. Лютикови – Ranunculaceae

Описание. Многогодишно тревисто растение с разклонено, на върха кухо и зелено стъбло и червенокафяво, силно разклонено коренище. Листата са с дълги дръжки, длановидно насечени, пет-, седемделни, жилави и излизащи направо от коренището. Цветовете са бледожълтозелени, разположени на върха на стъблото, с петлистна чашка, осем-, дванадесетлистно венче и многобройни тичинки. Плодът е капсула с много семена. Цъфти от декември до април. Медоносно растение е.

Използваема част. Коренището с корените, брани рано напролет, февруари-март, или през есента, октомври. Сушат се на сянка или в сушилня до 45оC. Изсушените коренища са тъмнокафяви отвън и белезникави отвътре, с неприятна миризма и горчив вкус. Допустима влажност 10%. Опакова се в бали или торби. Запазва се в сухо и проветриво помещение.
Химичен състав. Гликозидите хелеборин (действа слабително) и хелебореин (усилва сърдечната дейност), хелеборсит, мазнини, горчиви вещества, сапонини, хелебрин и др.
Лечебно действие и приложение. Засилва подобно на строфантина сърдечната дейност, действа пикочогонно, слабително и нервоуспокоително. 
В българската народна медицина кукурякът се препоръчва още при възпаление на гръбначния мозък, менингит, туберкулоза, нервни заболявания и др. Външно се прилага при косопад, сварен с оцет, – против пърхот и за укрепване на косъма, за промивки при гнойни рани и гнойни пъпки по клепачите на очите и др. Сварени с пепел от дървени въглища, коренищата се дават при рак. Във ветеринарната медицина кукурякът се използва против болестта спреж по добитъка (пробива се малка дупка в ухото на животното и в нея се слага 1 клечка от коренището на кукуряка).

Растението е отровно, да се употребява под лекарски контрол.

