ЦАРСКА МАНАТАРКА

Boletus regius

царство: Fungi Гъби
вид: Basidiomycota Базидиеви
клас: Agaricomycetes Агарикални
разред: Boletales Болетови
семейство: Boletaceae Манатаркови
род: Boletus Манатарки

Период на растеж: юни – октомври

Царската манатарка расте по песъчливите и каменистите почви на широколистните гори, в които микоризира с дъбове, бук или кестен. Среща се в Стара планина — към с. Искреп, Своге, Саранския баир, в Средна гора, към Веринско, вр. Еледжика (вр. Бенковски).

Шапката й е понякога кръгла, отгоре гладка и често с неправилна форма, изкривена, обърната надолу или нагоре. По цвят тя е розоволилава до вишневочервена. Тръбичките на спороносния пласт отдолу са наситено лимоненожълти. Не посиняват при излагане на въздух. Порите са със същите цветове и също не посиняват при нараняване. Пънчето е жълто или лимонено жълто, неправилно, понякога тумбесто, а понякога изкривено — въобще има неправилна форма. По цвят то е лимоненожълто и нежно намрежено с по-тъмни нишки. Месото е бледожълто и при разчупване мени цвета си — леко посивява и става синьозелено — електрик. То е много вкусно, подобно на вкуса на пресните орехови ядки. 

Царската манатарка е рядка и много вкусна гъба и затова носи името царска гъба. Поради сладкия й вкус бива често нападана от охлюви, зайци, сърни, домашни животни, които я ядат и унищожават, и затова е рядка гъба. Употребява се за приготвяне на всички видове ястия, както другите манатарки. По своя розово-червен цвят на шапката, лимоненожълт цвят на тръбичките отдолу и жълто-лимонения цвят на пънчето не може да се сбърка с дяволската гъба.

Няма отровен двойник.

Царската манатарка е записана в Червената книга на България като уязвим вид.