КИФЛА, СИМИДЕНКА

Polyporus confluens

царство: Fungi Гъби
тип: Basidiomycota Базидиеви гъби
клас: Agaricomycetes Агарикални
разред: Russulales
семейство: Albatrellaceae

Период на растеж: август — септември

Расте във високите планински иглолистни гори над 1000 м надм. височина върху гориста торна почва и на големи групи. У нас се среща често на Витоша: под връх „Големия купен“, към хижа „Алеко“, местността „Бистришкия резерват“, „Каркъма“, към „Голяма Грамада“, „Яворови присои“, хижа „Еделвайс“ и хижа „Кумата“.

Шапката е бледожълта, ясножълта — като цвета на кифлата и симида, или бледокафява и напукана в по-зряла възраст. Расте по много на групи. Шапките се нареждат керемидообразно една върху друга, притиснати една до друга. Месото е бяло и не изменя цвета си при начупване. Докато е млада, е сочна, а като остарее, става груба, чуплива и горчива и затова се употребява само в млада възраст. Тръбичките са бели и се спускат надолу по пънчето, което е късо и бяло. Срещат се някои екземпляри с доста дълги пънчета. Тя е хубава гъба, докато е млада и има приятен аромат. Щом застарее, нагорчава и за да се употреби за ядене, старите гъби се подваряват 10 минути (1 л вода и 1 чаена лъжица сода за хляб за 1 кг гъби), за да се махне горчивината им. Горната кожица на шапката се обелва и тогава се готви. Употребява се за приготвяне на всички видове ястия, за сушене и за гъбено брашно.

Няма отровен двойник.