ГОРЧИВА МАНАТАРКА, ГОРЧИВКА

Tylopilus felleus

царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви гъби
клас: Agaricomycetes Агарикални
разред: Boletales Болетови
семейство: Boletaceae Манатаркови
род: Boletus Манатарки

Период на растеж: юни – октомври

Горчивата манатарка се среща почти навсякъде, където растат и другите манатарки. Намира се из Стара планина — Саранския баир (с. Саранци), над с. Осоица, Етрополския балкан, Буновско, Лозенската планина над връх Полуврак, местността Кало, по югозападните склонове на Витоша и по-рядко в другите планини.

Расте поединично и на малки групички от по няколко гъби по каменистите и песъчливите почви на широколистните гори и по-рядко в иглолистните.

Шапката на горчивата манатарка по цвят отначало е светлокафява, по-късно — тъмнокафява. Месото й е бяло, но при разчупване или при нараняване получава бледорозов цвят. Спороносните тръбички накрая завършват с нежнорозов фламингов цвят. Пънчето е дебело, грубо, неправилно, често изкривено, в горния си край по-тънко, а надолу по-удебелено.

Горчивата манатарка не е отровна, но е много горчива на вкус. По горчивината си се равнява на жълтата тинтява и пелина. Попадне ли горчивата манатарка в яденето, разваля го чрез своя изключително, нетърпимо горчив сок, който тя изпуска, и приготвеното ястие не може да се яде. Не е отровна, но при невнимание един екземпляр при преработката на гъби може да повреди до 10 кг други гъби.