БЯЛА МУХОМОРКА

Amanita virosa

царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви гъби
клас: Agaricomycetes Агарикални
разред: Agaricales Пластинчати
семейство: Amanitaceae Мухоморкови
род: Amanita Мухоморки

Период на растеж: юни – oктомври

Тя е вариетет на зелената мухоморка (Amanita phalloides). Расте по същите места, както другите мухоморки — в горите, около поляните, на места, огрени от слънцето и с достатъчна влага, а също в близост с бялата горска печурка, с която много лесно може да се смеси. Расте предимно в периода от разгара на пролетта до началото на лятото, но не е изключено да се срещне и през лятото и есента.

Шапката е бяла, понякога бледокремава, отначало е с подгънат ръб, а после права. Повърхността й е гладка и влажна. Отсъстват остатъци от общо покривало. Ръбът е гладък или леко влакнест, но е ненабразден. Достига до 10 см в диаметър. Ламелите са бели, гъсти и несраснали с пънчето. Пънчето е бяло, Гладко или покрито с фини бели влакна, цилиндрично или слабо разширяващо се към основата обхваната от остатък от общо покривало (волва). На височина достига 12 см. Пръстенът е бял, гладък, широк, висящ и траен. Разположен е в горната част на пънчето, близо до шапката. Месото е бяло и при разчупване не мени цвета си. Има приятна миризма. Споровият прашец е бял. 

Бялата мухоморка е силно отровна гъба.

Бялата мухоморка е отровен двойник на бялата горска печурка (Psaliota arvensis) и на полската печурка (Agaricus campestris), с които в млада възраст може лесно да се смеси. Различава се от тях по това, че има бели пластинки и торбичка (волва) в основата на пънчето. Доста прилича и на бялата леплива мухоморка (Amanita virosa), но шапката й е по-плоска и не е лепкава, а пънчето е гладко, а не космато.