БЯЛА ГОРСКА ПЕЧУРКА

Psaliota arvensis

царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви гъби
клас: Agaricomycetes Агарикални
разред: Agaricales Пластинчати
семейство: Agaricaceae Печуркови
род: Agaricus Печурки

Период на растеж: юли – октомври

Бялата горска печурка расте във всички широколистни и иглолистни гори и по горските поляни. Шапката й е бяла или кремава, а щом се натисне или нарани, става бледожълта. Пластинките в ранна възраст са покрити с бяло частично покривало, а когато шапката порасне, тя се разширява, покривалото се разкъсва и остава да виси на пънчето във вид на пръстенче. Месото е бяло, здраво, с много приятна миризма и с вкус на бадемови ядки. При разчупване не променя цвета си. Пластинките са розови до тъмнокафяви, а понякога бледосиви или лилавосиви. Пънчето е бяло, стройно, чупливо, с бяло пръстенче.

Бялата горска печурка се употребява за приготвяне на всички видове ястия, за сушене, мариноване, стерилизиране.

Бялата горска печурка има много опасни двойници: бялата мухоморка (Amanita phalloides), бялата леплива мухоморка (Amanita virosa). Още по-опасен двойник, с който много си прилича, е лъжливата печурка (Agaricus xanthodermas). Разликата между нея и двойниците е доста малка:

1) на горската печурка пластинките са розовосиви, на мухоморките – бели, а на лъжливата печурка — кървавочервени;

2) мухоморките в основата на пънчето си имат торбичка (волва), а горската печурка няма;

3) шапката на печурката е суха, лъскава и с гладка кожа, а на мухоморките кожата на шапката е леплива;

4) лъжливата печурка има неприятна миризма — мирише на карбол.