ЯЗОВЕЦ – ПОТАЙНИЯТ АРХИТЕКТ НА ПОДЗЕМНИТЕ ЛАБИРИНТИ 

Язовецът е един от най-загадъчните и интересни обитатели на българските гори. Макар да е широко разпространен из цялата страна, той води изключително потаен, нощен живот, което го прави труден за наблюдаване в природата. В Червената книга на България видът е вписан в категорията „Рядък“.

Как да разпознаем „черно-белия“ съсед?

Този представител на семейство Порови притежава набито тяло с къси крака и характерна окраска.

• Главата: Най-яркият му белег са двете широки черни ивици, които започват от муцуната, преминават през очите и стигат до ушите на фона на снежнобяла козина.
• Зъби: Възрастните индивиди обикновено имат по 3 горни предкътника, тъй като първият често отпада с възрастта.
• Размери: През лятото теглото му е между 7 и 13 кг, но през есента той натрупва мазнини за зимата и може да достигне впечатляващите 24 кг.

Следи и знаци в гората (Теренна диагностика)

Язовецът оставя специфични знаци, които често напомнят на тези на мечката, но в много по-малък мащаб:

• Стъпки: Предната лапа е дълга 6,5–8 см и широка около 5–6 см, като на отпечатъка ясно личат петте пръста и дългите нокти, които са неговият основен инструмент за копаене.
• Диря: При движение стъпките му са подредени в зигзаг, като задните лапи често застъпват предните.
• „Тоалетни“: За разлика от лисицата, язовецът е изключително чистоплътен и винаги заравя екскрементите си в малки ямички (латрини) извън бърлогата.
• Пътеки: Към системата от дупки обикновено водят добре утъпкани и ясно видими пътеки.

Подземният замък

Язовецът е ненадминат инженер, който изгражда сложни системи от тунели, наричани често „селища“.

• Бърлогата: Централната гнездова камера се намира на дълбочина около 3 метра и на разстояние до 10 метра от входа, като винаги е застлана с чист растителен материал.
• Мащаби: Една система може да се ползва от много поколения, които постоянно я разширяват, добавяйки десетки входове и аварийни изходи (понякога до 40).
• Зимен сън: При много студени зими язовците заспиват, но това не е истинска хибернация, а по-скоро състояние на летаргия, през което те живеят от натрупаните мазнини.

Менюто на всеядния ловец

Макар и класифициран като хищник, язовецът е типично всеядно животно.

• Основна храна: Най-важната част от диетата му са земните червеи, но той консумира и голямо количество насекоми, жаби и гризачи.
• Растителност: Не отказва корени, луковици, пъпки, плодове и жълъди.

Семейство и размножаване

Язовците живеят на социални групи (кланове) от 5 до 10 индивида.

• Забавена имплантация: Подобно на мечката, и тук зародишът не се развива веднага след оплождането, а остава в латентно състояние от 3 до 10 месеца.
• Малките: Раждат се през февруари в подземната камера, като обикновено са две. Те остават зависими от майка си до есента, а понякога прекарват и първата си зима с нея.