МУФЛОН – ДИВИЯТ ОВЕН

Муфлонът е един от най-интересните представители на дивата фауна в България, макар да не е местен вид. Той е най-дребният представител на дивите овни и се смята за прародител на домашната овца. У нас е интродуциран за първи път след 1960 г. и днес се среща предимно в заградени площи и дивечовъдни стопанства.

Как да разпознаем „дивия овен“?

Муфлонът притежава набито тяло с къса и лъскава козина.

• Окраска: През лятото мъжките са червеникавокафяви с характерно белезникаво „седло“ отстрани на тялото, докато женските са по-скоро сивкави. През зимата козината и на двата пола става по-тъмна, гъста и мазна.
• Рогата: Най-впечатляващи са мъжките с техните масивни, дебели и спирално завити рога, които могат да достигнат тегло до 5 кг. Женските обикновено нямат рога или те са съвсем къси.
• Размери: Един възрастен мъжки тежи между 35 и 50 кг, като дължината на тялото му е под 1,5 метра.

Следи и знаци (Теренна диагностика)

Муфлоните оставят специфични отпечатъци, които разказват за техните маршрути:

• Стъпки: Те са издължени, с дължина 4,5–6 см, като върховете на копитата често са отдалечени един от друг и са извити отвътре.
• Диря: Следите са подредени в зигзагообразна линия, като задните отпечатъци леко застъпват предните.
• Движение: Поради каменистите местообитания копитата им се износват бързо, но и растат изключително ускорено.

Социален живот и „гладиаторски“ битки

Животът на муфлона е организиран в стада, водени от социална йерархия.

• Групи: Възрастните женски и малките образуват стада с добре очертани територии, докато мъжките живеят отделно на малки групи извън размножителния период.
• Сватбуване: През ноември и декември мъжките влизат в ожесточени турнири. Трясъкът от блъскащите се мощни рога на съперниците е толкова силен, че може да се чуе на големи разстояния.
• Сетива: Муфлонът има отличен слух, а зрението и обонянието му са много добре развити. При тревога животните издават специфично изсвирване или блеене.

Меню и местообитания

Те са типични обитатели на сухите и каменисти планински склонове, често в близост до горната граница на гората.

• Диета: Хранят се предимно с треви, но в менюто им влизат още свежи листа от дървета, плодове и кора.
• Сезонност: През зимата муфлоните мигрират към по-ниските и заветни части на планините.

Размножаване

Малките агнета се раждат през април или май. Обикновено се ражда само по едно малко, което е способно да следва майка си само няколко часа след появата си на бял свят. Те бозаят между 4 и 5 месеца, като достигат полова зрялост още на следващата година.