ЛАЛУГЕР – БУДНИЯТ ПАЗИТЕЛ НА СТЕПИТЕ

Европейският лалугер (Spermophilus citellus) е един от най-важните и симпатични обитатели на откритите пространства в България. Той е истински символ на степните екосистеми, често наричан „живата храна“ на гората, тъй като заема централно място в хранителната верига като основна плячка за почти всички дневни грабливи птици и хищни бозайници.

Как да го разпознаем?

Лалугерът е наземен гризач с характерна външност, пригодена за живот в ниската трева:

• Окраска: Козината му е жълтеникава или жълтеникаво-сива, често изпъстрена с тъмни петънца по гърба, които му помагат да се слива със сухата растителност.
• Тяло: Има издължено тяло и много къса, четковидна опашка.
• Сетива: Ушите му са съвсем малки, едва подаващи се над козината, за да не пречат при движение в тесните тунели, но очите му са големи и разположени високо, осигурявайки му добър обзор.

Подземният инженерен шедьовър

Лалугерите са социални животни, които живеят в колонии и поддържат сложни системи от дупки.

• Архитектура на дома: Те копаят полегати ходове, завършващи с гнездова камера, а преди зимата изкопават и вертикален ход, който не достига до повърхността – той служи за бързо излизане през пролетта.
• Сигнал за тревога: Когато забележи опасност, лалугерът се изправя на задните си крака („на свещ“) и издава специфично изсвирване, което е команда за цялата колония незабавно да се скрие под земята. Интересно е, че други видове, като хомяците, също разпознават този сигнал.

Ритъмът на живота и големият сън

Животът на лалугера е подчинен на строга сезонност.

• Хибернация: През септември той изпада в дълбок зимен сън, който продължава до март или април. През това време той оцелява единствено благодарение на натрупаните в тялото мазнини.
• Активност: Той е типично дневно животно, което излиза от дупката си само в светлата част на денонощието.
• Меню: Диетата му включва зелени части на треви, семена, луковици, пъпки, насекоми и понякога яйца на птици, гнездящи на земята.

Размножаване и грижа за потомството

Сватбеният период започва веднага след събуждането от зимен сън.

• Раждането: След кратка бременност от 25 дни, в края на април или началото на май се раждат от 5 до 8 голи и слепи малки.
• Развитие: Те растат изключително бързо – проглеждат на осмия ден, бозаят 3 седмици и стават напълно самостоятелни едва на двумесечна възраст.

Статус и значение

В България лалугерът е със статут на уязвим и е строго защитен от Закона за биологичното разнообразие. Опазването на пасищата и ливадите е от критично значение, тъй като изчезването на лалугера би довело до гибелта на редица редки хищници като ловния сокол и царския орел.