ЗУБЪР – ВЪЗРОДЕНИЯТ ТИТАН

Зубърът (Bison bonasus), наричан още европейски бизон, е истински жив паметник на природата. Този величествен представител на кухорогите е бил широко разпространен из целия континент, но в началото на XX век практически изчезва в дивата природа. Благодарение на дългогодишни международни усилия и успешни програми за реинтродукция, днес зубрите отново обитават части от България, като най-стабилната популация у нас се намира в дивечовъдно стопанство „Воден“.

Как да разпознаем „горския великан“?

Зубърът е внушително животно с масивно тяло, което излъчва мощ и древна сила.

• Окраска: Козината му е червеникавокафява през лятото и става тъмнокафява и по-гъста през зимата.
• Глава и рога: Главата му е ниско разположена, което прави областта на раменете най-високата част на тялото му (характерна гърбица). И мъжките, и женските имат къси и извити рога.
• Размери: Това е истински гигант – мъжките могат да достигнат тегло до 900 кг, докато женските са значително по-дребни (до 600 кг).

Начин на живот и поведение

Зубрите са социални животни, които предпочитат спокойствието на обширните широколистни и смесени гори.

• Дневен ритъм: Те са активни през цялото денонощие. През лятото обикновено пасат сутрин и привечер, а през горещите часове на деня се оттеглят на почивка в гъстите сенки.
• Навици: Любопитно е, че зубрите обичат да се търкалят в суха пръст или пясък, но за разлика от дивите свине, избягват калта. В горещо време пият вода поне два пъти на ден.
• Социална структура: Живеят на малки стада, но извън размножителния период едрите възрастни мъжки често предпочитат самотата.

Менюто на „горския пастир“

Като типичен тревопасен вид, зубърът играе важна роля в поддържането на горските екосистеми.

• Диета: Храната му е изцяло растителна – треви, филизи, пъпки, плодове и жълъди.
• Зимно оцеляване: През зимата, когато свежата растителност липсва, той преминава на кора от дървета и суха растителност.

Размножаване и грижа за малките

Сватбеният период при зубрите е през август и септември.

• Раждането: След 9-месечна бременност, през май или юни женската се отделя от стадото, за да роди едно (рядко две) малки.
• Развитие: Новороденото тежи около 30 кг и е изключително жизнено – може да ходи само няколко часа след появата си на свят.
• Майчинство: Малкото бозае 6 месеца, но остава под закрилата на майка си до 3-годишна възраст. Половата зрялост настъпва между втората и четвъртата година.

Статус и опазване

В България видът е под строгата защита на Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга като застрашен. Освен във „Воден“ (където има около 50–60 животни), през последните години се полагат успешни усилия за възстановяване на свободно живеещи зубри и в Източните Родопи.