ЗЛАТКА – ПЪРГАВИЯТ ЛОВЕЦ НА СТАРИТЕ ГОРИ 

Златката (Martes martes) е един от най-красивите и ловки представители на семейство Порови у нас. За разлика от своята близка роднина белката, златката е типичен обитател на обширните, вековни гори и избягва близостта на хората. В Червената книга на България видът е вписан в категорията „Застрашен“ поради изсичането на старите гори и фрагментирането на местообитанията му.

Как да я разпознаем?

Златката притежава стройно и гъвкаво тяло, създадено за живот сред клоните на дърветата.

• Окраска: Козината ѝ е кестенява до кафеникава, а най-отличителният ѝ белег е бледожълтото или оранжево-жълто петно на гърлото, което не се раздвоява към предните крайници (за разлика от бялото и раздвоено петно на белката).
• Уши и муцуна: Ушите ѝ са сравнително големи, с жълтеникави краища, а носът ѝ винаги е тъмен.
• Размери: Дължината на тялото е между 40 и 55 см, а опашката е дълга и пухкава (20–28 см). Мъжките са по-едри от женските.
• Лапи: За разлика от белката, стъпалата на златката са гъсто окосмени дори върху възглавничките, което ѝ помага да се движи по-сигурно по клоните.

Следи и знаци в гората (Теренна диагностика)

Тъй като е активна предимно през нощта, златката често остава незабелязана, но оставя характерни следи:

• Стъпки: Те са с дължина около 4–5 см. Обикновено са групирани по две, като разстоянието между двойките е от 10 до 100 см. В снега следите изглеждат по-големи заради гъстото окосмяване на лапите.
• Екскременти: Те са дълги и усукани (диам. 7–15 мм), често съдържащи костици, козина или семена от плодове. Могат да бъдат намерени по пътеките или върху чатали на дървета.
• Убежища: Златката прави леговищата си високо в хралупи на стари дървета, в изоставени гнезда на катерици или грабливи птици.

Начин на живот и „акробатика“

Златката е невероятен катерач. Тя може да прави огромни скокове между клоните и се придвижва с еднаква лекота нагоре и надолу по стволовете на дърветата.

• Лов: Тези умения ѝ позволяват да лови успешно катерици и сънливци в собствените им убежища.
• Меню: Макар и хищник, тя е всеядна. Диетата ѝ включва дребни гризачи, птици, жаби, насекоми, но също и плодове, горски ягоди и гъби. За едно денонощие изяжда количество храна, равно на около 20% от теглото ѝ.

Размножаване и „забавено“ начало

Брачният период е през юли и август, когато животните издават пискливи, мяукащи звуци.

• Забавена имплантация: Уникалното при златката е, че ембрионът не започва да се развива веднага. Той остава в латентно състояние до началото на следващата година, което прави общата продължителност на бременността до 9 месеца.
• Малките: Раждат се през април-май (обикновено 3–5 на брой). Те проглеждат след 5 седмици и стават самостоятелни към края на лятото.

Статус и опазване

Златката е строго защитен вид в България. Основните заплахи днес са интензивният дърводобив, премахването на старите хралупести дървета и бракониерството заради ценната ѝ кожа. Опазването на девствените гори в националните ни паркове е от ключово значение за нейното оцеляване.