ДИВА КОТКА – ПОТАЙНИЯТ “ТИГЪР” НА БЪЛГАРСКИТЕ ГОРИ 

Европейската дива котка (Felis silvestris) е един от най-неуловимите хищници в нашата природа. Макар на пръв поглед да прилича на едра домашна котка, тя е гордо и волно животно, което избягва всякакъв контакт с хората. В България видът е включен в Червената книга като застрашен, главно поради загуба на местообитания и опасната за генетичната ѝ чистота хибридизация.

Как да я разпознаем?

Дивата котка е по-масивна и мускулеста от домашните си братовчеди.

• Окраска: Козината ѝ е сиво-кафява до жълтеникава, изпъстрена с тъмни ивици, които ѝ служат за перфектен камуфлаж в гората.
• Опашката: Това е нейният най-характерен белег – тя е сравнително къса, дебела и рунтава, с тъп връх и няколко ясни черни пръстена в края.
• Уши и муцуна: Ушите ѝ са винаги изправени и без кичури косми на върха (което я отличава от риса). Има изключително добре развити вибриси (мустаци), които ѝ помагат да се ориентира в тъмното.

Следи и знаци в гората (Теренна диагностика)

Присъствието на дивата котка се установява трудно, но тя оставя специфични „подписи“:

• Стъпки: Те са с дължина около 3,5–4 см. Както всички котки, тя прибира ноктите си, затова в отпечатъка личат само възглавничките.
• Маркиране: Остри ноктите си, като драска по стволовете на дърветата, оставяйки успоредни вертикални резки. Маркира територията си и с мирисни следи.
• Движение: Придвижва се предимно по земята чрез къси подскоци, но е отличен катерач, който използва дърветата за почивка и убежище.

Начин на живот и територия

Тя е самотник, който пази ревниво своя район.

• Активност: Излиза на лов предимно нощем и в сумрак, но през лятото, когато отглежда малки, може да бъде видяна и през деня.
• Домът: Използва хралупи на дървета, скални ниши или изоставени дупки на язовци и лисици.
• Територия: Индивидуалният участък на един мъжки може да достигне над 1000 хектара и често включва териториите на няколко женски.

Менюто на „горския ловец“

Дивата котка е специализиран хищник с изключителни рефлекси.

• Основна плячка: Диетата ѝ се състои предимно от мишевидни гризачи, но често лови и птици.
• Разнообразие: Когато има възможност, напада зайци, жаби и дори млади сърни или еленчета.

Размножаване и грижа за малките

Брачният период протича през зимата (януари–март), когато гората оглася от техните силни звуци.

• Раждането: След 63–68 дни бременност се раждат 3–4 малки, които са слепи и безпомощни.
• Развитие: Малките започват да ловуват с майка си на около 2-месечна възраст и стават напълно самостоятелни след 3–4 месеца.

Статус и най-голямата заплаха

Най-голямото изпитание за вида днес не са хищниците, а кръстосването с домашни котки. Това води до загуба на уникалните черти на дивата котка и нейната приспособимост към дивата природа. Опазването на старите и девствени гори е единственият шанс за съхранението на този величествен вид.