ВИДРА – ГРАЦИОЗНИЯТ ГОСПОДАР НА ЧИСТИТЕ ВОДИ 

Европейската видра (Lutra lutra) е един от най-добрите плувци сред бозайниците и символ на чистите и живи български реки. Тя е изключително предпазливо животно, което прекарва по-голямата част от живота си във водата, демонстрирайки невероятна ловкост и интелигентност. В България видът има статут на уязвим и е под строгата защита на Закона за биологичното разнообразие.

Как да разпознаем „водния акробат“?

Видрата притежава аеродинамично, издължено тяло, което ѝ позволява да се движи с минимално съпротивление под водата.

• Тяло и глава: Главата е плоска, с малки кръгли очи и къси уши, които се затварят при гмуркане. Козината е лъскава и тъмнокафява, като около брадата и гушата често е по-светла.
• Опашка: Тя е дълга, мускулеста и дебела в основата си, като служи за мощно кормило при плуване.
• Изолация: Козината ѝ е покрита с мастен секрет, който я прави водонепропусклива, а дебел подкосъм задържа въздух и я предпазва от преохлаждане.
• Зъби: Притежава 36 зъба, специализирани за улавяне на хлъзгава плячка.

Следи и знаци край брега (Теренна диагностика)

Тъй като видрата е активна предимно нощем, нейното присъствие най-често се установява по характерните знаци, които оставя по бреговете:

• Стъпки: Предните лапи са с дължина и ширина 6–8 см, а задните са малко по-големи (до 10 см). Отпечатват се пет пръста с нокти, а на мека почва ясно личи и плавателната ципа между тях.
• Екскременти (шприцове): Видрите ги оставят на видни места върху камъни или паднали дървета, за да маркират територията си. В тях лесно се разпознават рибни люспи, костици и части от раци. С времето те изсветляват и приличат на купчинки сива пепел.
• „Механи“: Често могат да се открият места за хранене по брега, където са останали скелети и глави от едра риба.
• Пързалки: Младите видри обичат да се забавляват, като се спускат по стръмни глинени или заледени брегове, оставяйки гладки улеи, завършващи във водата.

Начин на живот и ловни умения

Видрата е самотно животно, което патрулира ловен маршрут от 3 до 5 км всяка нощ.

• Домът: Прави леговищата си в дупки под земята, кухи дървета или коренища край брега, като входът често е скрит под водната повърхност.
• Сетива: Под водата тя разчита на зрението си, но нейните чувствителни мустаци (вибриси) ѝ помагат да усеща движенията на рибите дори в мътна или тъмна вода.
• Меню: Основната ѝ храна е рибата, но диетата ѝ включва още раци, жаби, водни птици и дори малки бозайници като ондатри и водни полевки. За едно денонощие изяжда около 1–1,5 кг храна.

Размножаване и грижа за малките

Сватбеният период обикновено е от февруари до април и е придружен от специфично свиркане и буйни игри във водата.

• Раждането: Бременността трае 62 дни, след което се раждат 2–3 слепи малки. За разлика от мечката и язовеца, при видрата няма забавена имплантация на зародиша.
• Развитие: Малките проглеждат на петата седмица, а на 10-седмична възраст започват да се учат да плуват под надзора на майка си, която се грижи за тях сама.

Статус и опазване

В България видрата се среща почти в цялата страна, но популацията ѝ е застрашена от замърсяването на водите, унищожаването на крайбрежната растителност и изграждането на хидротехнически съоръжения, които фрагментират местообитанията ѝ.