БЕЛКА – ЛОВКИЯТ СЪСЕД В ГРАДА И ГОРАТА

Белката (Martes foina), известна още като домашна златка, е един от най-адаптивните хищници в България. За разлика от своята роднина златката, която предпочита вековните гори, белката се чувства отлично в близост до хората – в селски дворове, тавани на къщи и дори в сърцето на големите градове.

Как да я разпознаем?

Белката много прилича на златката, но притежава няколко ключови белега, по които лесно се отличава:

• Гърлено петно: Най-сигурният знак е чисто бялото петно на гърлото, което в долната си част често се раздвоява към предните крака.
• Нос и уши: Носът на белката е светъл (розов или месест), а ушите са с бял ръб.
• Тяло: Има стройно тяло (43–55 см) с малко по-къси крака от тези на златката и дълга пухкава опашка.
• Лапи: Възглавничките на лапите ѝ са голи (неокосмени), което я отличава от типично горската златка.

Следи и знаци (Теренна диагностика)

Тъй като е активна предимно нощем, нейното присъствие най-често се издава от следите ѝ:

• Стъпки: Те са с дължина 3–5 см. Обикновено са групирани по две, но когато животното бяга, се виждат групи от по четири отпечатъка.
• Екскременти: Дълги са (4–10 см) и често съдържат костилки от плодове или хитинови обвивки от насекоми. Когато белката е яла шипки, екскрементите ѝ придобиват характерен червеникав цвят.
• Маркиране: Използва екскрементите си, за да маркира територия, като ги оставя на видни места – върху камъни, пънове или в средата на пътеки.

Начин на живот и „градски“ навици

Белката е изключително любопитно и интелигентно животно.

• Домът: В природата заема скални цепнатини или хралупи, но в населените места се заселва в тавани, плевни, мазета и руини.
• Поведение: Тя е по-малко склонна да се катери по дърветата от златката, но е изключително пъргава на земята.
• Конфликт с хората: Младите белки са известни с това, че „изследват“ всичко ново, което може да доведе до прегризани кабели на автомобили или повреди в електроразпределителни табла.

„Менюто“ на всеядния хищник

Белката е типичен всеядец, което ѝ помага да оцелява в различна среда:

• Лов: Храни се с мишки, плъхове и птици, като в градовете е изключително полезна за контрол на гризачите.
• Растителна храна: Обича плодове, горски ягоди и мед.
• Кокошарници: Понякога прониква в кокошарници, където поради инстинкта си може да убие всички птици, дори и да не може да ги изнесе.

Размножаване и „забавено“ начало

Подобно на много представители на семейство Порови, белката има забавена имплантация на зародиша.

• Сватбуване: Протича в края на лятото (юли-август).
• Раждане: Малките (3–7 на брой) се раждат чак през следващата пролет. Въпреки че общата бременност трае 8–9 месеца, същинското развитие на ембриона е само 30 дни.

Статус

В България белката е широко разпространена в цялата страна – от морското равнище до планините (най-често до 1500 м н.в.).