ХМЕЛ, ГОРЕЦ

Humulus lupupus L.

Сем. Конопови – Canabinaceae

Разпространение. Расте по влажните места, покрай реките, из храсталаците навсякъде в България.

Описание. Многогодишно, тревисто, увивно растение с грапаво и кухо стъбло, дълго до 8 м, снабдено с кукички, с които се захваща за околните предмети. Коренът е силно развит. Листата са срещуположни, длановидно назъбени, като долните са цели петделни, а горните – триделни и заострени. Цветовете са жълтозелени, двудомни. Женските образуват класовидни съцветия, наподобяващи шишарка, и са разположени в пазвите на листата; мъжките цветове са събрани в съцветие метлица и имат 5 обвивни листчета и 5 тичинки. Плодът е яйцевидно орехче. Цъфти през юли-август.

Използваема част. Женските съцветия – шишарките – брани, докато са още затворени, през август. Покривните люспи на съцветието и цветчетата са осеяни със смолисти жлези със светложълт цвят. Тези жлези се отделят при претриване през сито (това представлява лупулинът, който има характерна миризма и горчив вкус). Шишарките се сушат на сянка или в сушилня до 35^оC. Изсушената билка има зеленикавожълт цвят, характерна миризма и слабо горчив вкус. Допустима влажност 12%.

Опакова се в бали. Запазва се на сенчесто, проветриво и сухо място.

Химичен състав. Лупулинът съдържа мазнини, жълто багрило, смолисти вещества, восък, валерианова киселина и етерично масло, състоящо се от сесквитерпеновия алкохол лупаренол, сесквитерпена хумулен, кетона лупарон, алифатния терпен мирцен, феноловия етер лупарол, хидролизиращ се на изовалерианова киселина, на която се дължи миризмата на билката при стареене.

От смолистите вещества са изолирани хумулон и лупулон, които при разпадане отделят валерианова киселина, алифатните терпенови алкохоли гераниол и линалоол. Жлезите съдържат още холин, танини, алкалоида хумулин, жълто багрило, триметиламин, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа нервоуспокоително, болкоуспокоително, пикочогонно. Прилага се при нервна възбудимост и стомашни болки.

В българската народна медицина шишарките на хмела се употребяват при болезнено уриниране, болезнена менструация, главоболие, безсъние, жълтеница, пясък и камъни в жлъчката, възпаление на пикочния мехур, пикочния канал и простатната жлеза, половоуспокоително. Настойка 1:10 (8 дни) в червено вино се дава при жълтеница

Външно се препоръчва при отоци и язви; в смес със свинска мас – при кожен рак. Във ветеринарната медицина хмелът се дава на добитъка при воднянка.

Прилага се още в хлебопроизводството и пивоварната промишленост.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се заливат с 500 гр вряла вода да киснат 2 часа. Запарката се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.