ПОДБЕЛ, МАРТА

Tussilago farfara L.

Сем. Сложноцветни – Compositae

Разпространение. Среща се из сенчестите и влажни ронливи места, покрай бреговете на деретата и поточетата, по рововете и насипите из цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с право стъбло, високо до 20 см и покрито с червеникави люспи и жълтокафяво до виолетово и разклонено коренище. Стъблото се развива преди да покарат листата. На върха си то носи цветна кошничка, която е жълта. Периферните цветчета на кошничката са женски и езичести, а средните – тръбести и двуполови, с 5 тичинки. Плодът е цилиндрична плодосемка с космата хвърчилка. След узряването на семената листата покарват във вид на розетка. Те са сърцевидни и неравномерно назъбени, като зъбците им завършват с малки кафяви бодилчета. Понякога дръжките са оцветени виолетово. Листата са с мрежеста нерватура, отгоре зелени и голи, а отдолу – окосмени, от което изглеждат бели. Младите листа са изцяло окосмени. Цъфти през март-април. Медоносно растение е.

Използваема част. Само зелените и по-млади листа, брани през юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня до 45^оC. Изсушените листа са зелени отгоре, а гъсто окосмени и белезникави отдолу, с характерна миризма и слабо горчив, слузест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се на сухо и проветриво място. При брането подбелът да не се смесва с листата на чобанката (Petasites officinalis Mn.), която има едри, триъгълно сърцевидни листа с мрежеста нерватура. След изсушаването те са тъмнозелени от горната страна.

Химичен състав. В цветните стъбла са намерени фарадиол, фитостерин, арнидиол, тараксантин, стигмастерин, жълто багрило, дъбилни вещества и др. Листата съдържат горчивите гликозиди тусилагин и ситостерин, галова, ябълчена и винена киселина, сапонини, провитамин А, витамин С, инулин, декстрин, белтъчни вещества, следи от етерично масло, слуз и др.

Лечебно действие и приложение. Подбелът действа отхрачващо. Употребява се при бронхити, ларингити, белодробни абсцеси, задух и туберкулозна кашлица.

В българската народна медицина подбелът се употребява още при възпаление и киселини в стомаха и червата, кожни обриви, ревматизъм и др.

Външно подбелът се използва за лапи при циреи и рани от неудобни обувки, от изгоряло, за компреси при възпаление на вените на краката, за пушене против задух, за компреси при възпаление на очите и червен вятър.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 гр вряла вода да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно, подсладена с мед или небетшекер. Препоръчва се лапите да се правят с пресни листа или изсушените да се варят в мляко.