ПЕЛИН, БЯЛ ПЕЛИН

Artemisia absinthium L.

Сем. Сложноцветни – Compositae

Разпространение. Расте край оградите, пътищата, храсталаците, тревистите и каменливите места из цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с разклонено, вдървено в долната си част стъбло, високо до 1,5 м и цилиндрично, разклонено коренище. Долните листа са тройноперести и дълбоко нарязани, с дълги дръжки, а горните са двойноперести или единични, ланцетовидни, с къси дръжки. Цветовете са в дребни наведени кошнички с жълт цвят, събрани в съцветие метлица. Периферните цветове са женски, а вътрешните – двуполови, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е кафява, продълговато заострена семка. Цялото растение е покрито с власинки, има приятна миризма и силно горчив вкус.

Използваема част. Стръковете на растението, брани през време на цъфтежа, юли-август. Суши се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушената билка е със сивозелена окраска на стъблото и листата и с жълта на цвета, с характерна миризма и силно горчив вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали. Да се внимава при брането да не се смесва с дивия пелин (Artemisia vulgaris L.), чиито листа са тъмнозелени отгоре и беловлакнести отдолу, като листните дялове са широки, цветните кошнички са длъгнести и растението има слабо горчив вкус.

Химичен състав. Етерично масло (което се състои от терпеновия алкохол туйол, кетона туйон, α-пинен, кадинен, феландрен, β-кариофилен, γ-сепинен, бизабулен и хамазуленоген), абсинтин, анабсинтин, артабсин, летолактон А и Б, оксилактон, артемизетин, янтарна и ябълчена киселина, дъбилни вещества, витамин С, провитамин А, витамин В₆, смоли и др.

Лечебно действие и приложение. Стимулира функциите на стомашните жлези и панкреаса, увеличава отделянето на жлъчка, възбужда апетита и улеснява храносмилането. Има противовъзпалително действие. Употребява се за апетит, при малокръвие, възпаление на черния дроб и жлъчката и при газове.

В българската народна медицина пелинът се употребява при киселини в стомаха, глисти в червата, бяло течение, нередовна и недостатъчна менструация, малария, повръщане, епилепсия, за зачеване (укрепва матката), при гръдна жаба, безсъние, за апетит и др. Външно се препоръчва за гаргара при зъбобол, лош дъх на устата, за лапи при червен вятър, ревматизъм, екземи. Прилага се също в пивоварната и парфюмерийната промишленост, както и във ветеринарната медицина.

Начин на употреба. 1 кафена лъжичка от пелина се залива с 300 гр вряла вода да кисне 2 часа. Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 2 пъти дневно (сутрин и вечер).

Внимание! Билката да не се употребява при язва на стомаха и дванадесетопръстника, както и при вътрешни кръвоизливи!

В нашата народна медицина се употребяват още следните билки от рода на пелина: Катраника (Artemisia abrotanum L.) – против глисти, нередовна менструация, туберкулозен менингит и др.; корените – при епилепсия и туберкулозен менингит; миризлив пелин (A. camphorata Vill.) – при пясък в бъбреците; див пелин (A. vulgaris L.) – против нервни припадъци, епилепсия и за апетит.