ОРЕХ

Juglans regia L.

Сем. Орехови – Juglandaceae

Разпространение. Родина на ореха са Средиземноморието и Персия. Култивира се навсякъде у нас.

Описание. Многогодишно, силно разклонено дърво, високо до 25 м, със светлосива кора. Листата са с дълги дръжки, елиптични, голи, текоперести, целокрайни, заострени, с ясно видима нерватура, жилави и с характерна миризма. Цветовете са зеленикави, еднополови и еднодомни. Женските се намират по върховете на клонките и са зелени, събрани в групи по 2 до 5, с четирилистен околоплодник и 2 червеникави близалца. Мъжките цветове са събрани в съцветие реса; те са също зелени, като венчето е трилистно, а тичинките – многобройни, жълти. Плодът е с месеста зелена външна обвивка с черни точки по повърхността й и набръчкана, кафява вътрешна, в която се намира семето.

Използваема част. Листата и външните зелени обвивки на плода. Листата се берат през време на цъфтежа и преди пълното им развитие, през април-май, без дръжките. Сушат се на сянка или в сушилня до 35^оC. Изсушените листа имат тъмнозелен цвят отгоре на петурата и по-светлозелен отдолу, характерна миризма и стипчив, нагарчащ вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали. Запазват се в сенчесто и проветриво помещение.

Плодните обвивки се събират при узряване на плода, докато още са запазили зеления си цвят. Сушат се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушените обвивки са с тъмнозелен цвят, без миризма и с нагарчащ вкус. Допустима влажност 13%. Опаковат се в торби. Запазват се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав. Листата съдържат α-хидроюглон, β-хидроюглон, флавоноидите хиперозид, 3-арабинозидкверцетин, 3-арабинозидкемпферол, витамин С, дъбилни вещества, провитамин А, етерично масло. Характерната миризма на орехови листа се дължи на съдържащия се в тях юглон.

Зелените обвивки на ореховите плодове съдържат витамин С, дъбилни вещества, α- и β-хидроюглон, инозид, плодови киселини и др.

Лечебно действие и приложение. Засилва растежа на костите и кожата, възбужда апетита. Има и леко дезинфекционно действие.

В българската народна медицина листата на ореха се употребяват при кожна туберкулоза, стомашни и чревни болки, при възпаление на лимфните жлези, нередовна менструация, скрофулоза, диария, кръвохрачене, атеросклероза и др.

Външно листата се препоръчват за промивки при бяло течение, при рани, кожни болести, очни възпаления, за бани при рахит, шарка, хемороиди и различни екземи. Зелените плодни обвивки се използват за боядисване на коси, в бояджийството и сладкарството. В нашата на родна медицина се практикува и следното лекарство против туберкулоза и за усилване: Рано напролет, през март-април, се изкопава при дънера на ореха един корен, отрязва се и се слага в дамаджана, пълна с вино. След това дамаджаната се запечатва с восък и се заравя в земята. Късно през есента (ноември) тя се изважда и от настойката се пие по една кафена чашка след ядене 3 пъти дневно.

Начин на употреба. 1 супена лъжица стрити орехови листа се залива с 300 гр вряла вода да кисне 1 час. Прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно. За бани се вземат 2 шепи листа и се слагат в 3 л вода да врят 20 мин. Отварата се прецежда и се излива във водата, в която ще се правят бани.