МЕЧО ГРОЗДЕ, ДИВИ БОРОВИНКИ

Arctostaphylos uva ursi L.

Сем. Боровинкови – Ericaceae

Разпространение. Расте край иглолистните гори и по скалистите поляни из всички наши планини.

Описание. Многогодишно, вечнозелено, пълзящо храстче, достигащо на височина до 30 см. Листата са последователни, кожести, на върха закръглени, в основата клиновидни и преминават в къса дръжка. Отгоре са тъмнозелени с вдлъбната мрежеста нерватура, а отдолу светлозелени, с изпъкнала мрежеста нерватура. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, с петделна, срасната чашка, петзъбесто сраснато венче и 10 тичинки. Плодът е червена несочна ягода с 3-7 семена.

Използваема част. Листата на мечото грозде, брани през време на цъфтежа, май-юни. Режат се връхните клончета, след което листата се оронват. Сушат се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушените листа отгоре са тъмнозелени, отдолу бледозелени, без миризма и със слабо горчив и тръпчив вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в книжно-конопено торби. Запазват се в сухи и проветриви помещения. При събиране на листата от мечо грозде да се внимава те да не се смесват с листата на червената боровинка (Vaccinium vitis-idaea L.), които са овални, а по долната им страна се наблюдават кафявочерни точки, с листата на чимшира (Buxus sempervirens L.), чиито листа са с главна средна жилка, без мрежеста нерватура, с листата на блатната боровинка (vaccinium iliginosum L.), чиито листа са целокрайни, по-широки и не са кожести, а също така и с листата на черната боровинка (Vaccinium mirtillus L.), чиито листа също не са кожести, но са назъбени.

Химичен състав. Билката съдържа арбутин, дъбилни вещества, галова киселина, галотанин, елагова киселина, елаготанин, свободен хидрохинон, уваол, хиперозид, кверцитин, изокверцитин, мирицитрин, мирицетин, кверцитрин, хининова и мравчена киселина и малко количество етерично масло.

Лечебно действие и приложение. Притежава много добри дезинфекционни и пикочогонни свойства.

В българската народна медицина листата на мечото грозде се употребяват при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при пясък и камъни в бъбреците, кръвопикаене, неволно напикаване, воднянка, захарна болест, бяло течение, туберкулоза на бъбреците, неволно семетечение и др.

Начин на употреба. 1 супена лъжица счукани листа се поставят в 500 гр вода да врят 10 мин. Прецедената отвара се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Дезинфекционното и пикочогонно действие на листата на мечото грозде върху отделителната система се дължат на разлагането на арбутина до хидрохинон и матилхидрохинон, които са силни антисептици в алкална урина. Ето защо отварата от листата на мечото грозде трябва да се взема с малко сода бикарбонат.