МЕТЛИЧИНА, СИНЧЕЦ

Centaurea cyanus L.

Сем. Сложноцветни – Compositae

Разпространение. Расте край пътищата, в посевите, по тревистите и каменливи места навсякъде из България.

Описание. Едногодишно тревисто растение с белезникаво разклонено стъбло, високо до 1 м и къс разклонен корен. Листата са дребни, линейно ланцетни, окосмени, от което изглеждат сивобели. Цветовете са сини, събрани в цветна кошничка, като външните са езичести, а вътрешните тръбести, с 5 тичинки. Плодът е кафява или жълтокафява продълговата семка. Медоносно растение е.

Използваема част. Цветните кошнички, брани през време на цъфтежа, май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня до 35^оC. Изсушените съцветия са със син цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Допустима влажност 10%. Опаковат се в шперплатови каси. Запазват се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Билката съдържа гликозидите центаурин, цикорин, цианин, още пеларгонинхлорид, восък, багрило, слуз, соли, главно манганови и калиеви, флавонови производни, танини и др.

Лечебно действие и приложение. Действа пикочогонно и омекчително.

Българската народна медицина препоръчва синчеца при магарешка кашлица, задух, лошо храносмилане, воднянка, жълтеница, възпаление на гърлото, възпаление на бъбреците и др. Външно билката се използва за лапи при кожни обриви и рани, под формата на запарка с вода 5:100 за промивка на очите при перде и при нараняване, като запарка с оцет и вода – при косопад и пърхот.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от синчеца се залива с 400 гр вряла вода да кисне 2 часа. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.