МАТОЧИНА, ЛИМОНЧЕ

Melissa Officialis L.

Сем. Устоцветни – Labiatae

Разпространение. Расте из редките гори, храсталаците, покрай градините, оградите и дворовете в цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с четириръбесто разклонено стъбло, покрито с редки власинки и високо до 1 м. Коренището е добре развито, с множество разклонения, от които излизат стъблата. Листата в долната част на стъблото са с дълга дръжка, срещуположни, тъмнозелени и голи отгоре, а светлозелени и окосмени отдолу. Горните листа са продълговати, назъбени и с къса дръжка. Цветовете, групирани по 6 в прешлени, са разположени в пазвите на листата и са бели, жълтеникави или розови. Имат късотръбеста чашка, петлистно венче и 4 тичинки. Плодът е сух, разпадащ се на 4 светлокафяви семена. Цялото растение е обрасло с власинки и има приятна лимонена миризма при разтриване между пръстите. Медоносно растение е.

Използваема част. Листата на растението, брани преди цъфтежа, май-юли. Листата на маточината не се берат през време на цъфтежа, нито по-късно, защото лечебните им свойства намаляват. Обикновено растението се окосява, впоследствие листата се окъсват, но не бива да се мачкат, защото при сушенето почерняват. Сушат се на сянка или в сушилня до 40^оC. Изсушените листа са зелени отгоре и светлозелени и окосмени отдолу, имат лимонена миризма и нагарчащ и слизест вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в шперплатови каси. Запазват се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Етерично масло (което се състои от цитрал, цитронелал, гераниол, мирцен, линалоол и др.), витамин С, дъбилни вещества (неизучени), кафеена, олеинова и урсолова киселина, горчиви и слузни вещества.

Лечебно действие и приложение. Широко употребявана билка поради добре изразени лечебни свойства: нервоуспокоително, болкоуспокоително, противоспастично и възбуждащо храносмилателната система. Прилага се при заболявания от нервен произход (сърцебиене, сърдечна невроза, неврастения, мигрена, полова възбуда, гръдна жаба), възпаление на стомаха и червата на нервна почва, повръщане и др.

В българската народна медицина маточината се употребява още при виене на свят, кръвно налягане, главоболие, апоплексия, задух, меланхолия, болки на нервна почвата в зъбите и ушите, за усилване на зрението, регулиране на менструация и др.

Външно се прилага във вид на лапи при ревматични отоци, жлези и ядки в гърдите на кърмачките, за гаргара при възпалени сливици и др. Прилага се още в парфюмерийната промишленост.

Начин на употреба. 2 супени лъжици от маточината се заливат с 400 гр вряла вода да киснат 2 часа. Прецедената запарка се пие по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Внимание! Да не се употребява при остри възпаления на стомаха и остра кашлица!