ЛОПЕН, СВЕЩИЛКА, ЦАРСКА СВЕЩ, ОВЧА ОПАШКА

Verbascum thapsiforme Sch., Verbascum phlamoides L.

Сем. Живеничеви – Scrophulariaceae

Разпространение. Расте по сухите планински и песъчливи места, ливадите и горите, предимно дъбовите, из цялата страна.

Описание. Двегодишно тревисто растение. През първата година то образува розетка от листа, а през втората година – право, окосмено и неразклонено стъбло с низбягващи, заострени и яйцевидни листа. Листата също са окосмени. Коренът прониква дълбоко в почвата. Той е дълъг, с малки власинки. Цветовете са на върха на стъблото, събрани в гроздовидни съцветия, като по-рано цъфтят долните цветове. Чашката е петделна, окосмена, венчето – златистожълто, петлистно, като в основата си е сраснато, с 5 тичинки. За лечебни цели се употребяват цветовете на двата вида лопен: мъхестия (Verbascum phlamoides) и скиптъроподобния (V. thapsiforme). Разликата между тях е, че мъхестия лопен има по-дребни цветове, листата са с къси дръжки и стъблото е по-късо. Както листата, така и стъблото са покрити с гъсти власинки. Скиптъроподобния лопен има по-големи цветове, листата са седящи, без дръжки и стъблото е по-високо. Стъблото и листата са покрити с по-редки власинки. Плодът на лопените е двугнездна кутийка с многобройни кафяви семена. Медоносно растение е.

Използваема част. Венечните листа на цвета без чашката, брани през време на цъфтежа (без да се мачкат), юни-септември. Набраните венечни листа се сушат бързо на сянка или в сушилня до 55^оC. Всяко забавяне на сушенето е причина цветът да почернее. Сушенето продължава, докато венечните листа започнат при огъване да се чупят. Изсушената билка е със златистожълт цвят, отвън мъхеста, с медоподобна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 8%. Опакова се в полиетиленови торби, поставени в книжни торби, подплатени с пергамент. Запазва се на сухо (на влажно място цветовете почерняват), проветриво и сенчесто място.

Химичен състав. Слуз до 2,5%, въглехидрати до 12%, сапонини, етерично масло, α-кроцетин, кумарин, β-каротин, флавоноиди, мастни киселини и др.

Лечебно действие и приложение. Билката действа отхрачващо и омекчително.

В българската народна медицина цветът на лопена се употребява при кашлица, бронхит, задух, магарешка кашлица, чернодробни заболявания, пресипнал глас, туберкулоза, диария и др. Външно се препоръчва за гаргара при гърлобол, за лапи (листата) при хемороиди, отоци, циреи, болки в ухото и др.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от цвета се залива с 300 гр вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Отварата, подсладена с мед, се пие по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.

Нашата народна медицина препоръчва още моравия лопен или дивия кукунар (Verbascum phoeniceum L.) – употребява се смесен в храната на свинете против болестта гърлица.