ЛИПА

Tilia argentea Desf., Tilia cordata Mill., Tillia platyphyllos Scop.

Сем. Липови – Tiliaceae

Разпространение. Среща се из горите, скалните места и храсталаците на предпланинския и ниския планински пояс в цялата страна.

Описание. Листата са с дълги дръжки, последователни, сърцевидни, заострени и неравномерно назъбени. За медицински цели се бере цветът на три вида липа: дребнолистна (Tilia cordata), едролистна (T. platyphyllos) и сребролистна (T. argentea). Листата на дребнолистната липа отгоре са голи и тъмнозелени, а отдолу – синкавозелени, като между жилките от долната страна на листа има жълтокафяви власинки. Цветовете са групирани от 5 до 9 в съцветия. Листата на едролистната липа са еднакво зелени от двете страни и са по-едри, като ъглите между жилките от долната страна на петурата са покрити с белезникави власинки. Власинки има и по листните дръжки и младите пъпки. Съцветията се състоят от 2 до 5 цвята. На сребролистната липа, за разлика от другите два вида липа, листата от долната страна са изцяло покрити с власинки, от което изглеждат бели. С власинки е покрит и присъцветникът. Цветовете в съцветието са от 2 до 7. цветовете на всички видове липа се състоят от петлистна чашка, петлистно зеленожълто венче (за сребролистната бяло венче) и многобройни тичинки. Събрани са в съцветие полусенник, като дръжката на полусенника се е сраснала с главната жилка на едър, ланцетовиден, кожест и гол присъцветник с бледожълтеникав цвят и мрежеста нерватура. Плодът на всички видове липа е топчесто орехче. Медоносно растение е.

Използваема част. Цветът на всички видове липа със или без присъцветник, брани през време на цъфтежа, юни-август. При брането цветовете да не се мачкат, защото при сушенето потъмняват. Цветовете на различните видове липа се събират, сушат се  и се опаковат поотделно. Ако се събира само цветът. той се откъсва от присъцветника преди сушенето. Така набраната билка се суши на сянка или в сушилня до 45^оC. Сушенето трябва да спре, когато цветната дръжка започне да се чупи при огъване. Изсушената билка е със светлозелена окраска на цвета и жълтозелена на присъцветника, с приятна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в специални бали. Запазва се на сенчесто, сухо и проветриво място.

Химичен състав. Етерично масло (което се състои от фарнезол и др.), флавоновия гликозид хесперидин, гликозида тилиацин, неизучени сапонини, дъбилни вещества, провитамин А, витамин С, слуз и др.

Лечебно действие и приложение. Липата проявява силно потогонно и пикочогонно действие. Притежава също и противоспастични, тонизиращи и противомикробни свойства. Прилага се като отхрачващо средство при болести на дихателните пътища (бронхити, пневмонии, катари, ангини), температурни състояния, ревматични болки и неврити. Употребява се при заболявания на пикочните органи.

В българската народна медицина липата се прилага още при болки в стомаха и червата, шарка, кожни обриви, главоболие, епилепсия, виене на свят, истерия, пресипнал глас, диария и др. Външно липовият цвят се препоръчва за бани при нервни болести, за гаргара при гърлени възпаления и при зъбобол. Намира приложение и в пивоварната и парфюмерийната промишленост.

Начин на употреба. 1 супена лъжица от цвета се слага в 200 гр вода да ври 5 мин. Отварата се пие като чай. За външно прилагане 100 гр липов цвят се слага в 2 л вода да кипне, след което отварата се излива във ваната за бани.